Убиха Милен! Убиха човек от Съпротивата. Погубиха един от малкото останали докрай верни на обществения си дълг журналисти. Той не получи покана за воаяжи с правителствения самолет. Отказа и много други подкупи, които му бяха приготвили като капан. Милен, беше войник на България! Добър войник. Разумен.

Убиха го, като много други преди него - без никакви морални задръжки. Само защото беше различен. Толкова различен, че не се вписваше дори в представата на имитатори на гражданска съпротива. Беше истински човек, любящ баща, верен приятел и професионален майстор на журналистическата рапира. Беше светъл дух между нас.

Убиха го, както убиват всички нас - в домовете ни, на улицата, на работните ни места, в мечтите ни. Те нямат милост и не виждат човешкото, извън собствената им извратена и болна представа за човека! Загниващи отвътре твари, които крещят към Бога с пълен глас и не се поколебават да замесят дори и Неговото име, в своите престъпни деяния. Подлеци и лицемери.

Милен е жив и ще остане мярка за качество на българската журналистиката, която много негови колеги никога няма да достигнат. Не защото не могат, а защото в тях живее страхът, който трябва да внушават срещу голям хонорар и придобивки. Податливи, защото са алчни! Недъгави по достойнство духове, пълзящи като червеи, в краката на престъпници с власт. Продажници.

Почивай в Мир! И живей завинаги, обичан от всички, които те разбраха и оцениха. Няма да те забравим...

Николай Марков