„Протестът показа уродливото лице на корупцията в образа на Борисов. Всички видяха не само, че царят е гол, но че дори не е цар. Единственото, от което се интересува протестът, е оставка на Борисов и затвор.

Вървейки срещу течението си сам. Е, ние сме трима. А сега сме стотици хиляди от цялата страна. Избереш ли път, вървиш него.

Протестът има нужда от всички вас.

Заповядайте!“

Представяме ви едно интервю на адвокат Николай Хаджигенов за Liberta.bg:

- Вече 40 дни продължават протестите на недоволство от управлението на Бойко Борисов. Какво постигнахме за това време, спихна ли енергията по площадите, или набира нова температура на кипене?

- Енергията на площадите в никакъв случай не е намаляла, напротив, протестът се втвърди. Както виждате, всеки ден има всевъзможни прояви на гражданско неподчинение, при това на неочаквани места, което беше една от идеите на протеста. Така че, това е добре. Протестът иначе постигна не малко неща до момента. Той показа уродливото лице на корупцията в лицето на Борисов, докара до истеричен плач всички управляващи - премиера, гербопатриоти, всевъзможните патерици на ГЕРБ. Ако някой не беше разбрал, през тези изминали десет години какво ни управлява, сега имаше възможност да го види. Всички видяха, че царят е гол и дори, че не е цар.

- Управлението с трите символа - пистолет, пачки и каскет предложи чрез Борисов ново ВНС. Едни съзряха дълбоко нелепа идея, а подръжниците на статуквото го определиха като силен ход. Ще загубим ли отново историческо време в дебати про и контра, или това ще зареди с ново гориво бунтовете през есента?

- Ние пуснахме едно становище още същия ден. Значи, протестът не се интересува от това. Единственото нещо, от което се интересува, е оставка на Борисов и затвор. Каквото и предложение да извади Борисов, различно от управлението му, единственото важно е оставка на цялото правителство, не само на него. И ние ще продължим да го отстояваме. Подобно предложение, обаче, показа не само треперещите ръце и глас на Борисов, а и това, че той е готов на всяка цена да остане на власт, защото без нея пътят му е един. Аз в момента съм във Варна, а и където и да съм бил, хората задават едни и същи въпроси. Единственият въпрос, който аз имам да задам към него, е каква килия иска, с изложение юг или север. Нямам други въпроси към него и правителството му. А иначе, подръжниците му са символични и общо взето вождът им е по-умен от тях, така че аз не очаквам там нищо смислено.

- Г-н Хаджигенов, един упрек се репрезентира към Вас и той е, че протестът не излъчва лидер. Макар да сте давал отговор на това, кажете отново, защо младите участници не излъчват свой представител и по-важният въпрос - необходимо ли е това точно в този момент? Както един автор написа - „Протестът има тяло, няма лице“.

- Точно така! Изначално нашата идея на триото беше протестът да няма лидер по стратегически и тактически причини. Ако има лидер, той може да бъде купен, смачкан, притискан, както се е случвало много пъти. Може да бъде яхнат от всевъзможни партийни, икономически и каквито още се сетите интереси. Ние въщност можем да излъчим лидер, но не го правим, защото смятаме, че е грешно. Сравнително бързо младите хора разбраха какво правим и защо го правим. И те подкрепят изцяло тази идея, защото това е правилния ход. Ще дойде времето, когато постигнем двете си основни цели и когато ще се изявят всевъзможни лидери. Тогава ще е времето, когато ще има нужда от лидери, партийни програми и каквото още се сетите. Днес ние гражданите правим политика по начина, който смятаме за еднинствено правилен, за да не бъде открадната съпротивата от гражданите, както се случи през 2013 година. Ние не само нямаме лидери. Ние не искаме да имаме такива.

- Един личен въпрос, заради всеотдайността, с която 40 дни браните демокрацията, доколкото е оцеляла. Понеже казахте в предвалителния ни разговор, че не си почивате, сега, докато тече това интервю, отново сте на събити във Варна – кога спите?

- Добър въпрос. Средно около три часа и половина на денонощие през последните 39 дни. Единствената възможност е тази. Не работим, не ядем, не спим, но някой трябва да го направи. Свободата има цена. Ако това е цената, която ние трябва да платим, ще я платим. Аз - също. Дали някой ще е на площадите, дали ще спи в палатката, дали ще прави нещо подобно - всеки един от нас трябва да плати малката цена на тази свобода.

- Чужда ли ви е представата за бъдещ управленски пост - така, както медиите на властта Ви я вменяват?

- Какво са ми приписали медиите на властта, че нямам представа?

- Участие заради лична изгода в бъдещ управленски пост като министър на правосъдието, или нещо подобно?

- Ако позволите, с риск да загубим част от аудиторията, на неумни предположения от страна на ГЕРБ не отговарям. В смисъл, как се отговаря на такова нещо? Тук няма никакъв смисъл. Въпросът е да го направим черен. По същия начин мога да приложа това, че благодарение на ГЕРБ и предишното правителство аз станах правозащитник. Тоест, ако нямаше корупция, ние нямаше да сме на улицата, а не кой какъв е и защо е - ипично за всеки учебник по Държавна сигурност.

- В началото, чрез Вашите уста прозвуча: „Всички вън!“, но след обществения коректив се върнахте към старото: “Мутри вън!". Какви са поуките Ви от хората на протестите, с които общувате и в които се вслушвате, за да не се допусне разделение?

- Всъщност, аз не съм сигурен, че това беше грешка, но част от хората на протеста някакси се припознаха във “Всички вън!“. Беше интересно. И понеже ние все пак сме поканили всички да дойдат на протеста - от ултрадесните, до ултралевите, през тези, коити нямат никакви партийни пристрастия, в крайна сметка върнахме първия. Което не означава, че „Всички вън!“ беше грешка. Защото мижавата опозиция също трябва да напусне Парламента. В края те демонстрираха абсолютна апатия и се занимаваха с лични заяждания по между си. Но в крайна сметка, идеята е да събираме хората, а не да ги разделяме - това е причината, поради която върнахме стария надслов „Мутри вън!“. Така или иначе мутрите трябва да бъдат вън.

- В едно наше интервю преди година казахте, че единственият изход е всенароден бунт, гражданско неподчинение, блокада на важни пътни артерии и неплащане на данъци. Ако тогава това изглеждаше като утопия, днес е факт. С адмирации за последователността и покриването на думи и дела - как ще продължи битката между Давид и Голиат? Кой е Давид и кой Голиат в българския вариант?

- Голиат е корупцията, Давид сме ние - обикновените хора, и трябва да победим, защото вече нямаме никакъв избор. Иначе, моите позиции - и граждански, и професионални, са константа през последните 10-15 години. Не съм променил основните си тези и собствените си морални принципи, етиката си, ако щете.

- Изминаха 40 дни от оня следобед, когато написахте знаковото изречение в мрежата: „Пичове, с Арман и професор Минеков отиваме да защитим демокрацията“ и това беше след нахлуването на главния прокурор Иван Гешев в Президентството. След всичко, което се изсипа върху вас, изпитахте ли колебание, омерзение, умора?

- Не. Който се страхува от мечки, не ходи в гората. Вървейки срещу течението си сам. Е, ние сме трима, а сега сме стотици хиляди от цялата страна. Така че, няма място за колебания и съмнения, пък и аз принципно избягвам да изпитвам съмнения. Избереш ли път, вървиш по него.

- Думи за неизлезлите на площадите, но подкрепящи ви?

- Бих ги поканил да дойдат и да видят с очите си, защото е различно от това в медиите. Протестът има нужда от всички вас. Всеки един може да намери начин да се включи в съпротивата. Заповядайте!