Спортният журналист описва в биография житейските трудности, през които е преминал големия футболист

Николай Александров е сред най-разпознаваемите български спортни журналисти. Работи в Дарик радио от 1997 г. Един от водещите на Спортното шоу на Дарик и ТВ предаването "Пред банята". Известен привърженик на ЦСКА. Отразявал е редица големи футболни форуми, сред които три европейски и две световни първенства.

Представяме ви едно интервю с него за вестник "България днес":

- Николай, как се роди идеята за автобиография на Георги Велинов?

- Идеята е моя. От години се тормозех, че няма достатъчно подобни биографии на големи български футболисти, спортисти. Oбидно малко са. Направих преглед за кои легенди на ЦСКА има автобиографии и повече от 2-3 не можах да изброя. Книги, които те заслужават. Не "самиздад" по 50-100 странички преди 20 години излязло нещо за някой си. Същата е ситуацията и с легендите на "Левски". Трудно ще ми кажете повече от три книги. Такива, които да са на рафт във фенмагазина на съответния отбор. Отива таткото с детето и казва: "Виж тук какви книги - ти не помниш тези играчи. Искаш ли да ти взема за този, за този?". Да се предаде тази традиция. Да научат по-младите, че е имало и преди десетилетия фигури, които заслужават уважение. Това ме човъркаше от години. Трябваше отнякъде да се започне. Джони Велинов го избрах по лични симпатии. Проведохме предварителен разговор и се съгласи. Велинов е от онзи отбор от 80-те години, който е признат от всички почитатели на футбола в България. Самият Джони е фигура, която е оставила позитивен спомен и във феновете извън ЦСКА.

- Колко време отне написването й?

- Около година и половина. Случихме период на две карантини. Нямахме възможност редовно да се виждаме. Това е основната причина да се разтегли толкова. Решихме да не обвързваме издаването на книгата с някаква дата, юбилей, повод. Така не бяхме притиснати от времето. Това ни даде възможност да направим нещата както трябва. Спомените, които той вадеше наяве след толкова години, да се проверят. Да се стиковат, наместят и свържат в една хронологическа връзка.

- Как успяхте да работите във времето на пандемия?

- Основна част от книгата е чисто житейските трудности, които Джони Велинов е преодолявал. Преди години направи много тежка чернодробна трансплантация, която се описва. Тя е крайъгълен етап от самата книга. След нея той многократно казва, че живее втори живот. Това му е второто раждане. Оттогава много променя начина си на живот. Много е внимателен, грижи се за здравето си. Е, малко прекалява с цигарите. Многократно му направих приятелска забележка. Нямахме много възможност да се виждаме на живо именно поради факта, че той през периодите на карантина се пазеше. Това ми даде възможност за по-спокойна работа вкъщи. Да съм сигурен във всички факти, които бяха изложени от него.

- Велинов е максимално откровен не само за кариерата си, но и за живота си като цяло. Има ли нещо премълчано?

- Наистина беше доста откровен. Особено около трудните моменти в живота му, когато губи своята съпруга. По онова време в България е бумът на жълтите вестници. Излизат много неприятни статии. Той въпреки това запазва хладнокръвие. Казва своята версия на случилото се. Единствено премълчава докрай - и аз не го крия - ситуацията с националния отбор. Защо в крайна сметка изиграва сравнително малко мачове, въпреки че през онези години е неизменен титуляр в силния отбор на ЦСКА. През 1981-а е избран за Футболист щ1 на България. Най-абсурдното е, че на следващата година, когато е актуалният щ1 на страната, не е викан в националния отбор. В книгата се намеква "виновникът" за тази негова ситуация в националния тим - Иван Вуцов. Тъй като той вече не е между живите, Велинов от чисто уважение не пожела докрай да разчовърка какво в крайна сметка се е случило между тях двамата.

- Как е станал от ЦСКА в Русе?

- Той от малък е имал пристрастия към ЦСКА. Родителите и обкръжението му не са били много запалени по футбола. В неговото семейство на почит е бил повече брат му, който, ако не се лъжа, е бил инженер. Сериозна професия в онези години. Типичното отношение към Велинов е било, че е ритнитопковец и къща няма да храни. Чак до идването му в ЦСКА, в големия отбор, не са взимали на сериозно това, че се занимава професионално с футбол. В крайна сметка с годините усетили, че е голяма звезда за българските разбирания.

- Оказва се, че Ванга е предсказала славната му кариера?

- Да, и много други неща. В България в онези години хората са се делели на две. Едните са вярвали на пророчицата и нещата, които предсказва. Другите са я отхвърляли. Джони Велинов категорично е от първата категория. Той е ходил няколко пъти при нея по различни поводи. Най-напред предсказва важни неща от близкото бъдеще на неговото семейство. Впоследствие той си припомня, че са се случили, както е казала. На момента не е разбирал точно за какво става дума. Така съдбата на неговата съпруга е била предсказана от Ванга. Тя му казва и че му предстоят големи успехи в професията. Предсказала е почти точно мястото, където ще играе в чужбина няколко години - Португалия. До ден днешен той говори с добри думи за нея и е от хората, които вярват в дарбата й.

- Кой момент от славната си кариера приема за свой връх?

- Според всички специалисти най-паметният мач за Георги Велинов е с "Реал Сосиедад". Реваншът в Испания. Тогава прави чудеса, поредица от невероятни спасявания. Те са причина ЦСКА да бие актуалния испански шампион. Има и още един знаменит момент. В последната минута на редовното време в реванша с "Ливърпул" преди продълженията и втория гол на Стойчо Младенов също прави едно спасяване. То е малкото камъче, което преобръща историята. Ако Джони Велинов не е спасил в последната минута, няма да има Стойчо, втори гол, "Байерн" (Мюнхен). Ето как едно нещо обръща цялата последвала история. Но като част от ЦСКА за него дербитата с "Левски" и победите в тях са най-паметни. За участниците в този мач е било много престижно да победиш противника. Загубите са се приемали много тежко. Той казва: "Със седмици, с месеци ни триеха сол на главите за това, че сме загубили от "Левски". Това са големите паметни мигове за него. И признанието Футболист на годината през 1981-а. 10 години преди това играч на ЦСКА не е ставал Футболист на България.

- Разкривате ли нещо, което досега не се е знаело за него?

- Много неща, които не е казвал. Това са случки на лагери, на пътувания в чужбина с ЦСКА. Има интересни детайли, с които фенът може да навлезе в ежедневието на футболистите от онова време. Какви са били отношенията помежду им, какви магарии са правели. Как треньорите са ги дебнели и наказвали. В същото време и как нелегално са се снабдявали с книги. Били са с много интереси към културния живот в България. Дава се възможност да се види разностранното лице на футболистите от онова поколение.

- Какво ви донесе работата с него по книгата?

- Голямата чест, че футболист и личност като Велинов успя да ме допусне толкова близо до себе си. Да надникна в неговия свят. Да направя така, че той да се разкрие докрай. Това за мен е признание и чест. След това дойде и удоволствието всичко това да бъде описано. Въпросът е книгата да попадне в хора, които знаят как да се отнесат към нея. Ще я запазят, ще я предат на следващото поколение. Това са биографии за личности, които постепенно намаляват. Новото време на българския футбол не ражда много-много герои. Постепенно с годините спомените избледняват.

- Има ли случка по време на работата ви, която да се е запаметила в съзнанието ви?

- Това за цигарите не е за подценяване, защото много пуши. Правих му забележки през цялото време. Понякога се ядосвах, че тъкмо се увличаше в някакъв спомен, и паленето на нова цигара прекъсваше разказа. Хубавото беше, че в този период някак си успявахме да вмъкнем различни неща. Самата книга е конструирана по нетрадиционен начин. Разделена е на две. Повествованието, което върви, се смесва изцяло с неговото изказване. Чисто графично е разделена по този начин. Това се оказа добър експеримент и много хора харесаха този подход.