Държавата не контролира продажбите на лотарийни билети.

Комисията по хазарта нямала законови правомощия, а Министерството на финансите - "функционална компетентност".

Никой не контролира отпечатването и разпространението на лотарийни билети у нас. Държавната комисия по хазарта (ДКХ) няма законови правомощия, а Министерството на финансите (МФ) е без "функционална компетентност". В същото време намеренията за ограничаване на разпространението на билетчетата за търкане и на рекламата на хазарта изпаднаха в пълно забвение. Това става ясно от информация на Медиапул, откъдето са изпратили въпроси по закона за достъп до информация до МФ и ДКХ. 

През 2018 г.  са отпечатани 197 379 000 броя билети за моментни лотарийни игри, са отговорили от Министерството на финансите. На практика това означава, че за да се изчерпят всички талони, всеки пълнолетен гражданин в страната би трябвало да си е купил по 36 броя годишно. През 2019 г. към септември са отпечатани 121 641 400 билета.

Най-много талони - 95% от общия брой, са отпечатани за фирмата "Ню Геймс" на бизнесмена Васил Божков, която провежда игрите на "Националната лотария". Държавният "Български спортен тотализатор" е отпечатал едва около 9.4 милиона билета през 2018 г., което е 4.8% от общия брой, става ясно още от отговора на МФ.

"Националната лотария" има право да провежда 72 вида моментни игри. Част от тях са с тираж 20 - 25 милиона билета, има и такива с по 3, 10 или 15 милиона билета.  По закон наградният фонд за всяка една от игрите не може да е под 50% от постъпленията от продадените билети. Парадоксът е, че липсва отчетност за продадените до момента билети и приходите от тях. Нито МФ, нито ресорната Държавна комисия по хазарта имат представа каква част от отпечатаните през 2018 г. близо 200 милиона билета, които се водят държавни ценни книжа, са реално продадени, каква част не са продадени и какво става след това с тях, коментира Медиапул. От МФ посочват, че темата за разпространението на лотарийните билети била извън "функционалната компетентност" на финансовия министър.

От ДКХ отговарят, че не водят данни за продадени и непродадени лотарийни билети, тъй като реализацията им не е регулирана от Закона за хазарта. Затова комисията нямала правомощия да проверява каква част от отпечатаните билети действително стигат до търговската мрежа. От ДКХ единствено утвърждавали образците на билетите и правели документална проверка на план-сметките на хазартните фирми за приходите и разходите за изплащане на печалби. План-сметките включват общ брой билети за съответната игра, цена на билета, обща сума на печалбите, очаквани приходи от продажби и награден фонд. Не е ясно обаче как ДКХ контролира изпълнението на всички тези параметри след приключването на игрите.

Длъжностни лица от ДКХ все пак имат ангажимент да присъстват и да съставят протоколи за унищожаване на неизползвани талони. На фона на отпечатаните 200 милиона билета през 2018 г., реално унищожени по данни на ДКХ са 4.3 милиона билета от играта "Под прикритие" заради преустановена продажба, са отговорили от комисията. През тази година е имало само едно унищожаване на билети - 12.8 милиона, но от изплатени печалби в различни игри на "Националната лотария" през 2012, 2013 и 2014 г. 

По информация на Медиапул талоните на "Националната лотария" се печатат в чужбина и пристигат у нас в два вида пратки, като печелившите билети са отделени заради по-високи мерки за сигурност. Официално от Агенция "Митници" са посочили, че не могат да засекат дали лотарийните талони, които са печатни материали и се облагат с 0% мито, са в различни видове пратки. По данни на Националната агенция за приходите през 2017 г. "Националната лотария" е отчела изплатени печалби в размер на 1 милион лева (или повече) на 38 души, а Българският спортен тотализатор - на 4-ма души.

В същото време законопроектът, внесен от бившия вицепремиер Валери Симеонов, който предлагаше да се ограничи рекламата на лотарийните игри, а талоните да се разпространяват само в лицензирани пунктове, вместо по лавки и супермаркети, потъна в пълна забрава в парламента. През миналата година той бе блокиран с искане за нотификация от Брюксел. Въпреки становището на ЕК, че проектът не нарушава правилата на общността, той бе "замразен" в парламента, а вносителят му сякаш напълно забрави за него.

ДХК да събира такси за разглеждане на искания за промени на вече издадени лицензи за онлайн залагания, предлага финансовото министерство. Досега тази "услуга" е била безплатна за организаторите на залагания по интернет, което поставяло останалите хазартни игри в неравнопоставеност. От предложенията за корекции в тарифата на ДКХ става ясно, че новите такси варират от 200 до 4000 лв. В същото време се предвижда с 5% да се намалят таксите за разглеждане на подадени по интернет документи и искания за издаване или промяна на лицензи за организиране хазартни игри. Нетният ефект от двете промени ще доведе до 74 600 лв. повече приходи в ДКХ през 2020 г.