Никога, повярвайте, НИКОГА не съм била толкова отвратена от държавата, в която живея, колкото сега, колкото днес.

(Автор: Адриана Аврамова - Lentata.com)

Днес, когато попаднах на клип, в който се виждат ЗАКЛЮЧЕНИТЕ бюлетини от референдума в неделя. Седят си в урната в едно училище в град Бяла като заложници. Скрити, да не ги види някой.

Дали  само там са така покрити - хм, едва ли.

Какво е обяснението, защо са там тези за рефендума, а другите, за изборите, прилежно занесени в ЦИК? Няма обяснение.

И докато се почесваме по главите , ЦИК мислят как да саботират референдума. Референдум, на който за пръв път МИЛИОНИ души упражниха правото си на вот, размърдаха се от диваните и кафенетата в неделя и се завлякоха да гласуват.

Но всичко хубаво има своя край.

В този слушай той носи звучното име ЦИК.

ЦИК прави ВСИЧКО по силите си да обяви референдума за невалиден.

Първо бяха печатите - без печати.

После ЦИК прекрати изборния ден преди да гласуват всички хора.

Опитаха и с дребни шашми като да филшифицират подписите в протоколите за референдума /стана пред очите ми/.

Въпреки всичко референдумът успя.

И по този повод ЦИК иска да анулира гласовете на над 13 000 души, дали гласа си, защото на били в плик.

Защо не са в плик? Може би не им е даден, иначе едва ли 13 000 души са си направили труда да пуснат бюлетина и да си приберат плика в джоба ...

Какво излиза от всички тези УСИЛИЯ на Централната избирателна комисия ли?

Че референдумът им бърка здраво по всички неудобни дупки и им причинява жесток дискомфорт. Че го третират като цирей, който искат да изстискат възможно най-бързо и да се приключва. Ама той си седи и не минава.

А това е хубаво, защото хората в бялата сграда в центъра трябва да бъдат непрестанно дразнени и натискани, за да си спомнят, че не народът е техен слуга, а те са слуги на народа.

Четох разни разбирачи (ей, от всичко разбираме, бе), които твърдят, че референдумът бил популистки, с глупави предложения и не знам още какво мрънкаха и се плюнчиха по медии и социални мрежи.

А всичко е много просто- този референдум, макар и наречен от мнозина „популистки” е един тест за това колко още можем да търпим.

Дали сме мазохисти, дали сме ок едни хора да ограбват държавата, в която живеем, дали ни харесва да гледаме неприятните физиономии на онези 240, които диктуват живота ни - такива неща.
Когато следващият път отворите хладилника и той е празен, когато отворите пощенската кутия и ви затрупат сметките, когато вземете заплата и сте на минус, си помислете за онези симпатяги, които от всеки наш глас ще приберат 11лв. Колко милиона се получават?

После се сетете за г-жа Баракова, русата кукла в парламента, която трудно говори по тема различна от косата й, но някак ... стана депутат. Защото гласуваш за един галфон, а получаваш още десетки като него, че и по-лоши версии.

Та, да, плюйте референдума, докато бавно ни унищожават. Знаем, че го могат.

Защото не живеем в държава.

Живеем в кочина. Ебават се с нас, толкова плоско, грозно, на моменти дори смешно-трагично, а ние седим и наблюдаме цирка.

Цирк, в който нашата прасешка роля е от основно значение.

Но ако допуснем да унищожат единственото хубаво нещо през последните десетилетия в тази държава, по-добре да НЯМА такава държава.