Актьорът черпи вдъхновение от личния си живот за ролята в "Лонглегс"

Актьорът Никълъс Кейдж, известен със своето гъвкаво изпълнение и нестандартни роли, се е обърнал към личния си живот за вдъхновение за най-новия си филм "Лонглегс" (Longlegs). В интервю за Асошиейтед прес, Кейдж разкрива, че е почерпил вдъхновение от майка си за ролята на серийния убиец в този хорър филм.

"Не че тя беше сатанистка", пояснява Кейдж, но той споделя, че да бъде свидетел на борбата ѝ с психично заболяване през целия ѝ живот, е нещо, което е трябвало да осмисли. "В моя по-личен подход към филмовите роли се опитвах да намеря градивно място, където да поставя спомените си за майка ми", разказва Кейдж.

Психичната болест като източник на вдъхновение

Кейдж признава, че връзката му с майка му е била толкова силна, че си спомня как е чул гласа ѝ една коледна сутрин, докато репетирал репликите си. "Всички останали се готвят да отварят подаръци и какво ли още не, а аз се потапям в образа на този много мрачен персонаж и се опитвам да му вдъхна любов", споделя 60-годишният актьор.

Преживяването при създаването на "Лонглегс" в крайна сметка е катарзисно за носителя на "Оскар". "Боже, аз имитирах баща си в Дракула и майка си в Лонглегс. Какво казва това за детството ми?", казва Никълъс Кейдж през смях.

Връзката с режисьора Оз Пъркинс

Когато за първи път се среща с режисьора Оз Пъркинс, Кейдж е шокиран да научи, че Пъркинс е имал предвид собствената си майка, когато е писал сценария. Филмът разказва за агентката на ФБР Лий Харкър (Майка Монро), която скоро след като е назначена да разследва серия от ужасяващи убийства, осъзнава собствената си връзка с убиеца (Никълъс Кейдж).

Макар Пъркинс да признава, че се е вдъхновил от "Мълчанието на агнетата" и други подобни филми, "Лонглегс" се отличава от многото филми за серийни убийци по това, че ужасите, въпреки че са извършени от хора, са призрачно свръхестествени.

Творческата свобода на жанра хорър

Като син на Антъни Пъркинс, изиграл ролята на Норман Бейтс в "Психо" на Алфред Хичкок, Оз Пъркинс отдавна се бори с връзката си с Холивуд и по-специално с хоръра. "Това ми беше малко натрапено", казва Оз Пъркинс, въпреки че признава, че цени свободата, която жанрът позволява. "Позволено ти е да правиш всичко и да го правиш по един готически или бароков начин, който наистина придава вкус", допълва режисьорът.

Хорърите не са чужди на Никълъс Кейдж - от "Манди" до римейка на "Капан", но по думите му този филм е може би най-страшният му. Като човек, известен със своята гъвкавост като актьор, той споделя насладата си от това, че жанрът му позволява да не бъде конформист.

Сюрреалистичността на хоръра

"Винаги съм казвал, че хорърът, когато е направен добре, е наистина сюрреалистичен. Не е нужно да се опира на физиката или реалността. Той може да позволи на актьорите да се изразяват по други начини, освен по този, който се смята за арбитър на голямата актьорска игра, а именно натурализмът от 70-те години на миналия век", споделя Никълъс Кейдж.

Първа среща на снимачната площадка

Въпреки че не се познават преди заснемането на този филм, Кейдж и Пъркинс бързо се сближават заради любовта си към киното и дълбоките си семейни корени в него. В желанието си да създаде възможно най-органичното първо взаимодействие, режисьорът не позволява на своите протагонисти да се срещнат преди първата им съвместна сцена - една от най-смразяващите и жестоки във филма.