Самоуважението е желан от всички „психологически аксесоар”, около който се върти индустрия за милиaрди.

Има толкова програми, статии, книги и продукти,обещаващи да повишат самочувствието ни, което може да ни накара да мислим, че разбирането ни за тази черта е доста напреднало. Уви, не е, пише Psychology Today цитирани от Обекти.бг

Психолозите все още спорят какво всъщност представлява самооценката.

След десетилетия спорове върху дефиницията на самочувствието, неговите характеристики и функции, има няколко неща, за които психолозите са склонни да се съгласят:

1. Има различни видове самочувствие. Учените като цяло са съгласни, че самооценката ни може да бъде както генерална (как оценяваш себе като цяло), така и специфична (как се чувстваш в конкретни роли и области на живота си, например като родител, като професионалист, като готвач, и т.н.).

Въпреки че всички имаме много области на специфично самочувствие, не всички са еднакво важни.

2. Влиянието на самочувствието в конкретни области върху цялостното самочувствие варира. Колкото по-смислена и важна е дадена област от живота за нас, толкова повече въздейства върху общото ни самоуважение. Например, провалът в един мач няма да ви навреди, ако спортът не е важен за вас, но ще направи голям пробив в самочувствието ви, ако сте професионален спортист. Ето защо:

 3. Самочувствието ни се променя всеки ден и час. Човек може да се чувства страхотно един ден и напълно несигурен на следващия. Склонни сме да мислим за самочувствието си като добро или лошо, но нещата са доста по-динамични. Постоянно се движим нагоре-надолу на базата на вътрешната обратна връзка, която сами си даваме и външната обратната връзка, която получаваме от околната среда.

4. Високото самочувствие не е непременно по-добро. В идеалния случай е хубаво да имаме достатъчно самочувствие, но не и твърде високо. Хората, страдащи от нарцисизъм, са склонни да имат висока самооценка, но самочувствието им е крехко и нестабилно. Дори малките „обиди” могат да ги накарат да се чувстват силно „наранени”. Ето защо хората с добро, стабилно самочувствие са обикновено по-щастливи и по-здрави психически, отколкото хората с високо, но крехко самочувствие. Ако някой си мисли, че е невероятно привлекателен, това може да бъде нарцисизъм от негова страна или правилно отражение на действителния му външен вид, но това не може да ни каже много за неговото самочувствие.

5. Самоуважението не е свързано с физическата привлекателност. Проучванията са установили, че хората с ниско самочувствие са оценявани от другите като също толкова привлекателни, колкото и други с по-високо самочувствие. Разликата е в начина, по който се представяме пред другите. Представете си двама души, които са еднакво привлекателни: този, който се чувства по-добре в кожата си, облича се по-привлекателно и е по-уверен, най-вероятно ще направи по-добро впечатление от човека, който е несигурен и неуверен. Ако все още вярваме, че по-привлекателните хора трябва да се чувстват по-добре, защото получават по-голямо внимание и комплименти, имайте предвид, че... 

6. Хората с ниско самочувствие не вярват на похвали. За съжаление, ниското самочувствие ни прави резистентни към комплиментите и положителните отзиви, които биха могли да подобрят самооценката ни. Когато тя е ниска, се чувстваме недостойни за похвали и всъщност се стресираме от високите очаквания, които може да ни донесе признанието. Много хора се опитват да подобрят самочувствието си като сами си правят комплименти под формата на положителни утвърждения като: „Аз съм привлекателен и достоен за любов”, или „Скоро ще постигна голям успех.”

7. Положителните утвърждения карат хората с ниско самочувствие се чувстват по-зле. За съжаление хората с ниско самочувствие, които имат нужда от позитивни утвърждения най-много, се чувстват по-зле, когато ги произнасят. Ето защо: когато едно твърдение е твърде далеч от това, в което вярваме, ние сме склонни да го отхвърлим. Когато някой се чувства из основи слаб и безсилен, да си повтаря колко е силен и могъщ само ще му напомни до каква степен чувства обратното. По ирония на съдбата единствените хора, на които действат положителните утвърждения са тези, които вече имат високо самочувствие. Положителните утвърждения не са единственият популярен на пазара продукт за повишаване на самочувствието. Има много други, и повечето от тях имат една обща черта:

8. Повечето програми за повишаване на самочувствието не работят. Проучванията показват, че самочувствието на повечето хора изобщо не се променя, след като участват в различни програми и семинари, които обещават да го повишат. И как тогава индустрията на самочувствието процъфтява? Оказва се, че след като минем праз някоя от тези програми, сме склонни да изкривяваме спомените си за това как сме се чувствали по-рано и си представяме, че самочувствието ни е било по-ниско, отколкото в действителност. Така мислим, че сме подобрили нещо, а всъщност всичко си е като преди. Тъжно е, че тези програми не вършат работа, защото...

9. Високото самочувствие функционира като емоционална имунна система. Когато самооценката ни е по-висока, страдаме по-малко от стрес и тревожност, преживяваме отхвърлянията и провалите не толкова болезнено и се възстановяваме от тях по-бързо. По този начин, самочувствието работи като емоционална имунна система, която ни предпазва от психологически травми. Очевидно трябва да опитваме да направим каквото можем, за да подобрим и засилим самочувствието си и все пак...

10. Повечето от ударите върху нашето самочувствие са нанесени от самите нас. За съжаление, често реагираме на отхвърлянията и провалите със самокритичност, като изброяваме всичките си недостатъци и грешки, обиждаме сами себе си, и в общи линии се ритаме, когато вече сме на земята. След което измисляме нелепи причини, за да оправдаем ударите, които си нанасяме, например „толкова заслужавам”, „по-добре да нямам очаквания” или „да, мразя се”. Ако действително има програма, която може да направи чудеса за нашето самочувствие, то тя е да се освободим от излишната самокритика и негативни самовнушения. И тази програма е безплатна.