Приятели, 

Прекрасно е, че има към кого да се обърна по този начин. 

Снощи писах и оставаше тази сутрин да прочета, да коригирам тук - таме, където се налага и да публикувам продължението на разказа си от вчера. Точно по тази причина, тръгнах рано към залата, когато по радиото в колата чух коментара за „Кресливите майки, на уж болните деца“, както и реакциите на наглите ни политици. Простете за израза „нагли“ – твърде мек за „българските изродици“, както ги нарича Апостолът… Аз просто имам по-консервативно възпитание… А трябва ли когато… Трябва ли да проявяваме възпитание, когато става въпрос за самозабравили се наглеци - хрантутници, избрани от народ, когото те презират, мачкат унижават и доят, безсрамно… Доят до кръв…

Бях си обещала. Почти се бях заклела, че няма да участвам, нито да пиша, нито дори да се интересувам от политика… Не издържах… Както винаги.

„НАРОДЕ????“ 

Не, няма такъв народ… 

Няма народ, който да заслужава управници като нашите…

Да се гавриш с болката и мъката на майките, да се гърчиш, като глист само и само да запазиш местенцето си и на всичкото отгоре да обясняваш на същия тоя народ, колко е неблагодарен, непросветен и прост, защото не може да търпи повече забития до кокъла нож…

Няма народ, който да търпи поддакващите на властта, уж работодатели, които предците ни биха нарекли и то с основание кръвопийци… Работодатели, които заплашват, че срещу майките ще изкарат синовете, отрудените и очукани съпрузи и дъщерите… 

Срещу същите тези майки, които са ги откърмили?!

До кога ще търпим безобразници, посерковци и наглеци да ни управляват… 

А кожодерите, които се хвалят, че ни давали хляба и поради това могат да разполагат с нас?… Кога отново ще избухне „…вековната злоба на роба…“?

Това не е лозунг, не е призив, това просто е едно изохкване…

И вместо да се делим на зелени, червени, сини, оранжеви и какви ли не още цветове от политическата ни палитра, не е ли време наистина да им покажем на самозабравилите се, че не сме мърша, а народ, че Левски, такива като тях нарича изродици, че Ботев пророчески е писал; „Патриот“. 

И най-накрая, давайки воля на гнева си, заради унижението, на което са подложени българските майки “някога юнашки“ - да гледат как децата им умират, защото не могат да платят лечението им, как затъпяват, защото истинското образование не е изгодно за управниците, как прокудени далече от дома, търсят илюзорното си щастие… Да стенат пред страданието на немощните си, остарели и ненужни родители…

Ще цитирам отново Ботев:

„Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво, скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществование, а ти мълчиш, като риба, търпиш като вол, молиш се Богу, като най-последния грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за твоите петивековни страдания! Какво искате от подобен народ? Той е роб и роб безусловен, и аз имам пълното човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци! “ 5януари 1875г.

От тогава и до днес, над всички ни тегне проклятието на Ботев…

Нешка Робева