Михаел Шумахер безспорно е сред най-популярните спортисти в историята на човечеството, а от днес милионите му фенове по света ще могат да се потопят още повече в личния му живот.

Това става възможно благодарение на биографията му, написана от Карин Щурм - акредитиран спортен журналист с огромни познания в областта на моторните спортове. Тя не просто отразява Формула 1, а е част от елитния вътрешен клуб на най-известното автомобилно състезание. Автор е и на биографиите на Айртон Сена и Себастиан Фетел, а тази на Шумахер вече може да бъде намерена на български и в родните книжарници.

В изданието безспорно най-голям интерес буди главата за страховития ски инцидент от 29 декември 2013 година, след който Шумахер претърпява тежки мозъчни травми и до днес е почти неконтактен и прикован на легло. С любезното съдействие на "Сиела" ви предлагаме откъса от биографията на Шуми, касаещ падането във френския курорт Мерибел:

Съдбовен ден в снега

Ден като всеки друг, може би дори особено хубав ден бе онази неделя, 29 декември 2013 г., която се превърна в съдбовна за Михаел Шумахер. Ярко слънце посреща него, сина му Мик и няколко приятели, когато потеглят към пистата във Френските Алпи, в ски зоната Ле Троа Вале. Шумахер от много години притежава голяма ваканционна къща в скиорското селище Мерибел, в която обича да прекарва предимно новогодишните празници със семейството си и приятели.

Това е животът, който му харесва, който търси точно сега, след многото години под светлината на прожекторите. Личен живот, в обкръжението на хора, на които има сто процента доверие, без напрежение, освободен. Условията са подходящи: през нощта е навалял малко сняг, сега грее слънце, температурата е приятна – около нулата... Фаталното падане се случва малко след 11 часа преди обед, в необработена част от пистата, но на неособено труден терен.

Такъв има в Ле Троа Вале – до олимпийската писта за спускане от 1992-ра, но Шумахер не кара там, а по западния склон на масива Солир, където всеки ден гъмжи от безброй любители на спорта.

Шумахер не кара ски от дете, семейството му няма възможности за такива „екстравагантности“. В равнината на Керпен този начин на прекарване на свободното време и без това не е особено разпространен. Но той е добър скиор.

По времето, когато се състезава за „Ферари“, всеки път се представя добре на ежегодното зимно събитие на италианците в Мадона ди Кампильо, държи се сигурно на ските и няма проблеми с редовно очертаваното трасе на гигантския слалом.

Проблемът тази неделя, пет дни преди 45-ия рожден ден на Шуми, по-скоро е съвпадение на нещастни обстоятелства: в Мерибел снегът е по-малко от обикновено, поради това някои от скалите на необработения терен са едва покрити. Други, по-големи, даже стърчат оголени. Комбинацията от двете, изглежда, се оказва фатална за Шумахер.

Първите съобщения не звучат особено драматично. Спасителите, които оказват първа помощ на Шумахер на мястото на злополуката, разказват, че са го открили в съзнание, полуседнал, полуизправен, но бил възбуден и изглеждал объркан.

Шефът на ски станцията в Мерибел обявява официално, че седемкратният световен шампион от Формула 1 е откаран с хеликоптер, но вероятно има само сътресение на мозъка. И Себастиан Фетел изпраща само кратък SMS на големия си пример за подражание, който в общите времена във Формула 1 постепенно се е превърнал в приятел: „Чух, че си паднал. Надявам се да не е нещо сериозно. Оздравявай.“

Чак привечер излизат новините и става ясно колко е сериозно положението: още при приемането в университетската клиника в Гренобъл, около час и половина след падането, Шумахер е в безсъзнание. Лекарите диагностицират много тежка черепно-мозъчна травма, нужна е незабавно спешна операция.

Поради покачването на вътречерепното налягане вследствие на масивни кръвоизливи има сериозна опасност за живота. За да се понижи налягането, трябва да се отвори черепът, лекарите премахват голям субдурален хематом. След това поставят Шумахер в изкуствена кома, тялото се охлажда до 34–35 градуса, за да се забави обмяната на веществата и да се подобри усвояването на постъпващия в мозъка кислород.

Няколко дни по-късно следва втора операция, след като общото му състояние е стабилизирано. Междувременно лекарите в Гренобъл след анализа на поредната компютърна томография дават само слаби надежди, опасяват се от най-лошото. Втората операция леко подобрява положението, но лекарите признават, че не са успели да отстранят всички кръвонасядания – някои от тях поради разположението в мозъка не са достъпни отвън. Никой не може и не иска да се ангажира с прогнози. Да изчакват и да се надяват – друг избор нямат и съпругата на Михаел – Корина, и децата му Джина-Мария и Мик...

Докато Шумахер се бори за живота си в клиниката, отвън се случва това, което в медийния свят днес вероятно е неизбежно. Личната човешка драма става повод за медиен спектакъл с невероятни мащаби. 40–50 телевизионни екипа от цял свят, общо около 200 журналисти стоят с дни пред клиниката, на лов за новини опитват наистина всичко, за да стигнат до някаква информация.

Човек от охраната разказва на мениджъра и говорител на Шумахер Сабине Кем, която разбира за нещастния случай по време на отпуската си и веднага пристига в Гренобъл, че един журналист се е опитал да се промъкне в клиниката, преоблечен като свещеник.

Сабине Кем, която работи за Шумахер от 1999 г., има трудната задача да застане между два свята – и то в една трудна и за нея ситуация. От едната страна е обществеността, която жадува за информация, а от другата – семейството на световна звезда, която повече от две десетилетия е една от малкото знаменитости, отдаващи значение на това личният им живот да се държи настрани от очите на обществеността.

Това бе постигнато във всичките тези години на успех, по време на спечелването на седем световни шампионски титли във Формула 1 отчасти чрез масивен юридически натиск, разпореждания за забрана и заплахи за завеждане на дела, например в случай на публикуване на снимки на децата. Дори когато синът Мик започва да се явява на официални картинг състезания, не е разрешено това да се отразява в медиите – всичко това за защита на семейството, на личната сфера.

„Интервюта по пантофи“ от голямото имение на Женевското езеро са абсолютно табу, немислимо дори и за „приятелските“ медии. Най-много Шумахер да допусне от време на време в конната ферма на съпругата си Корина в съседство избрани журналисти, при това в по-късната фаза на своята кариера.

А сега, около година след окончателното си оттегляне, той повече от всякога е във фокуса на общественото внимание, с най-личното, което въобще съществува – със своята борба със смъртта.

Веднага, разбира се, се повдигат въпросите за вината и за отговорността. Много бързо се появяват и спекулации за причината за злополуката. Шумахер бил карал прекалено бързо, разпространяват медиите. Дори сериозният британски вестник „Таймс“ говори за до 100 километра в час, като се позовава на „източници от разследването“.

Много ясно – така хубаво се връзва с клишето: пилотите от Формула 1 са маниаци на тема скорост, имат нужда от риск и от свързания с него адреналин. А сега любителят на риска Шумахер е прекалил и е трябвало да си плати скъпо за това. Просто и ясно, опаковано добре в умно звучащи коментари.

Едно е вярно: пилотите от Формула 1, не само Шумахер, имат принципно малко по-различна преценка от обикновените хора за риска и овладяването му, иначе не биха могли да постигнат успех в състезателния спорт. Това, разбира се, от време на време се проявява и встрани от пистата: Михаел Шумахер след първото си оттегляне кара страстно мотоциклет до предела на възможностите му, скача с парашут, лети с делтапланер, гмурка се. Колумбийският състезател Хуан Пабло Монтоя преди няколко години при лудешки мотокрос наранява рамото си, Бруно Сена разказва с усмивка как като младеж скачал от 25 метра височина от хеликоптер в морето.

Сена добре си спомня и гонките с водни джетове, в които е участвал чичо му Айртон през 90-те, често минавайки под ниските кейове.

Въпреки това в този случай теорията за прекаления риск все пак е погрешна: само един поглед на мястото на злополуката, сравнително тънко покрит със сняг преход между една синя (лесна) и една червена (трудна) писта, вече показва ясно – на това място висока скорост едва ли е възможна.

И когато френската прокуратура, която води разследването, оповестява на 8 януари 2014 г. първите резултати, тя подчертава: Шумахер се е движил извън маркираната писта, но със съобразена скорост. Информация за това дава и закрепената към каската на Шумахер камера, която е носил при съдбоносното си спускане и която е записала между другото и последните приблизително 2 минути преди падането. Камерата е предадена на прокуратурата от семейството на Шумахер, „което, както искаме да подчертаем, ни сътрудничи по един много ползотворен начин“.

Записът показва доста точно как протича злополуката: Шумахер кара няколко метра встрани от обозначената писта, когато при опит за завой закача скрита под малко сняг скала, полита и пада с главата надолу върху друга, намираща се около три метра и половина по-надолу. Което и обяснява как е възможно при падане с относително ниска скорост каската да се разцепи на две части. „Височината на падане при това съчетание е била доста голяма, поради това действат екстремни сили.

И ако на мястото на удара скалата не е била гладка, а някъде е имало издатък или ръб, възможно е да се случи такова нещо, без да е имало някакъв проблем с каската, който бихме могли да припишем на производителя“, е мнението на експерта и главен юрист на Германската федерация по ски Герхард Дамбрек.

Данни за чужда вина досега не са се появили, заявява прокурорът Патрик Куинси и подчертава, че сега проведеното разследване съответства на нормалната процедура при такъв вид тежки злополуки. През всеки зимен сезон се разследват „около 50 подобни случая“, и то „с еднаква строгост и внимание“. По думите му наличните маркировки на пистите са съответствали на всички национални и международни правила, а концесионерите на лифтовете и пистите не могат да бъдат упрекнати в нищо.

Това е важен момент, защото специализираните в дела за обезщетение френски адвокати често са опитвали да повдигат обвинения в тази посока вероятно с надеждата да им падне в ръцете доходоносен съдебен процес. Въпреки това следствието продължавало, анализирали се още подробности, изследвала се и още ски екипировката на Шумахер, за да се изключат всякакви изненади.

Дамбрек обаче не разчита на някакви нови разкрития, евентуални обвинения или процедури. „Изглежда, че това е един от тези нещастни случаи, които се случват от време на време и за които всъщност не може да бъде обвинен никой.“

И фактът, че Шумахер е напуснал маркираната област на пистата, след по-внимателен оглед на мястото на злополуката според мнозина не дава особен повод за критика. „И аз го правя често на такъв терен, та това си е напълно нормално“, признават повечето скиори, макар и под сурдинка, „всеки си мисли, че това не е опасно“. В средата на февруари прокуратурата прекратява следствието. 

Лош късмет, съчетание на нещастни обстоятелства, може би съдба? След катастрофата си на „Силвърстоун“ през 1999 г., при която чупи крак, Шумахер отговаря на въпрос за страха, риска и предпазливостта в състезателния автомобил или извън него: „Не мога да не правя нещата, които обичам да правя, само защото би могло да ми се случи нещо. Ако някой ден ми се случи нещо, това ще е съдба“.

Дълго време, което се усеща като цяла вечност, почти нищо не се чува за здравословното състояние на Шумахер. Чак в края на януари, след повече от четири седмици, всички усещат плаха надежда.

Тогава лекарите в Гренобъл започват съвсем полека да изваждат Шумахер от изкуствената кома. Всъщност информацията за това е трябвало да излезе извън стените на болницата едва след като процесът напредне значително и се стабилизира. Но френски медии с добри контакти в клиниката узнават за това много бързо, съобщават и подробности. Например, че Шумахер при едно от изследванията реагирал на дразнения и премигнал с очи.

Цял ден Сабине Кем определя съобщенията като „спекулации, които няма да коментираме“, но след като изтича все повече информация и новината се разпространява навсякъде, тя решава заедно със семейството все пак да потвърди поне факта, че е дадено начало на фазата на събуждане.

„Средствата за упойка на Михаел отскоро се намаляват, за да бъде въведен в процес на събуждане, който може да продължи много дълго. Поначало имаше ясно споразумение между всички участващи тази информация да бъде съобщена едва тогава, когато този процес се задържи.“ В бъдеще обществеността не бива да очаква „междинни съобщения за състоянието“ – нова информация ще има едва тогава, когато са налице ясни факти, казва тя.

Но разпитваните във всички медии лекари специалисти са единни в мнението си, че това вероятно ще отнеме още известно време. Според тях не са възможни прогнози нито за точни срокове за събуждането, нито за възможни дълготрайни последствия. Мерките за рехабилитация и техният успех в такива случаи са най-често продължителни.

„Когато някой е лежал четири седмици в кома, ще му се наложи така или иначе да учи много неща наново, без от това веднага да се правят заключения за евентуално увреждане на мозъка“, казва д-р Герхард Ян Юнгенхюлзинг, невролог и главен лекар на Еврейската болница в Берлин.

„Само фактът, че човек в разстояние на три седмици е бил интубиран и на изкуствено дишане, означава, че неща като дишане, преглъщане и говорене вече не функционират автоматично, а трябва да бъдат научени наново.“ Много важно на този етап е също пациентът да не изпитва страх или паника, което би могло да се случи много лесно.

„В такъв случай лекарите имат възможност да противодействат с медикаменти. Но и обкръжението, семейството могат да изиграят много важна роля. Опитът показва, че за пациентите е от голяма помощ, ако например чуват познати гласове, ако се докосват от близки – дори и понякога да не си спомнят това“.

От търпение има нужда, търпение и надежда, че това, което е помогнало на Михаел Шумахер да спечели 91 победи в Гран при, седем световни шампионски титли и да стане най-успешният пилот на Формула 1 на всички времена, ще му помогне и сега по неговия най-труден път – пътя обратно към нормалния живот.

Амбиция, дисциплина, издръжливост, работливост – тези качества са го изкачили до върха в неговия спорт. Това са и качествата, които лекарите смятат за решаващи в изгледите за успех при пациенти с черепно-мозъчни травми в периода на възстановяване. Това често продължава от шест месеца до две години и изисква много ангажираност и участие от страна на пациента.