Историкът Георги Марков не величае Фердинанд, не го и хули, но не може да му прости осребряването на включването на България в Първата световна война

"Завещанието му е да бъде погребан на българска земя, независимо къде", казва историкът пред dir.bg, който не може да прости на владетеля, че взема пожизнено възнаграждение за включването ни на страната на Германия в Първата световна война

Историкът Георги Марков не величае Фердинанд, не го и хули, но не може да му прости осребряването на включването на България в Първата световна война. В същото време е категоричен, че трябва да се изпълни завещанието му и князът да бъде погребан на българска земя. Защото е жадувал силна, обединена и независима България. Акад. Марков няма да може да присъства на церемонията по пренасянето на тленните останки във Врана, заради здравословни проблеми, но се връща назад в разказа си, когато още преди 13 години заедно с Гиньо Ганев участва в инициативен комитет за връщането на костите на Фердинанд в България. Институциите тогава не дали благословията си, а преди 1989 г. властите обявили Фердинанд за германски агент. В историята обаче е нужен широк поглед и обективно отчитане на фактите, убеден е историкът.

- Вие сте един от радетелите на инициативата на покойния Гиньо Ганев за връщането на тленните останки на Фердинанд в България? По какъв повод се зароди идеята?

- През 2011 г. събитието беше по повод 150-годишнината от рождението на цар Фердинанд. Гиньо Ганев беше инициаторът и съставихме един инициативен комитет, в който участвах.

- Но защо 13 години по-късно се осъществява тази идея за връщането на тленните останки на царя?

- Тогава институциите възразиха. Сега вероятно има някакво съгласие. Аз не съм запознат точно, защото сега не участвам. Ще видим следобед кой ще бъде представител на държавата. Аз няма да ходя, защото, за съжаление, не съм добре със здравето. Но това е последната воля на цар Фердинанд. Аз съм чел неговото завещание да бъде погребан на българска земя, независимо къде.

- Той не е българин, но е поискал да бъде погребан на българска земя.

- Той не е българин, но той е цар на българите. И това, което говореха за него преди 1989 г., за него и за Борис, че били немски агенти, бяха политизирани оценки. Той се е борил за една велика България, за обединението. Макар че 6 години, три войни, две национални катастрофи, но това не може да зачеркне онзи четвърт век преди Балканските войни. Защото той управлява твърде дълго.

- С какво да помним Фердинанд?

- Ако цар Фердинанд бе умрял август 1912 г., по време на тържествата за четвърт век от възшествието, щеше да се помни като добър цар. Както Борис Трети остави добър спомен у българите. Знаете ли какви тържества имаше в София и във Велико Търново, има и златна монета, имам такъв спомен. От дядо ми имам такава монета. Така че не бива тези 6 години с три войни и две национални катастрофи да зачеркнат неговия принос за превръщането на един изостанал дунавски вилайет в европейска държава. Трябва исторически да се подходи към неговата личност.

- Кой е непростимият му грях?

- Аз не мога да му простя, че тогава, когато решава България да се съюзи с Германия за Първата световна война, той подписва с Вилхелм Втори едно тайно споразумение - ако България загуби войната, да получи пожизнено възнаграждение в Кобург, което и става. Това не мога да му простя никога. За мен това е непростимият му грях. Той не включва България на страната на Съглашението, когато щеше да рухне и Османската империя. Но не е само той виновен за националните катастрофи, той е главният отговорник за това, но има и министри, генерали и политици, които са му казвали "С Германия, с Германия, Ваше величество". Има много документи. Така че той не е единственият виновник, защото те си измиват с него ръцете, политиците в България. Трябва широк подход към неговата личност, по-широко скроен.

- Тогава кой е той - германски агент, български родолюбец или алчен монарх, осребрил включването ни във войната на страната на Германия?

- Той взима 2 милиона златни франка от руския император Николай Втори, за да сключи Балканския съюз - това се криеше преди 1989 г. Парите ги взема, за да построи новия дворец във Врана, където ще бъде погребан. Той е прагматичен - взимал е пари отвсякъде. Откъдето може. Обаче той е цар на българите. Той е искал една голяма българска държава. Искал е национално обединение. Въпросът е, че средствата са били погрешни. И самият избор, особено за Първата световна война, е погрешен. Германия не е могла да спечели войната - и Първата, и Втората световна, срещу останалия свят. Тя няма ресурси. Има най-добрата армия в света, обаче германците дори нямат петрол.

- А коя е най-голямата му заслуга като владетел?

- Най-голямата му заслуга, въпреки че някои я отричат, това е независимостта на България. Разбира се, тази заслуга е и на правителството на големия български държавник, бесарабския българин Александър Малинов. Преди 1989 г. казват - Фердинанд е искал да става цар. Той иска да става цар, но царство България е независима държава. Така че това е неговата заслуга.

Какво не знаят българите за Фердинанд с днешна дата?

- Има издадена биография на Петър Стоянович преди няколко години, но и още неща, които не се знаят за неговия личен живот. Той е бил бисексуален. На една конференция във Виена става един представител на Словакия и казва: "Ето го лесничея, любовник на цар Фердинанд", защото той е имал замък и в Словакия. Някой скача и реагира: "Не, не е хомосексуалист, той е бисексуален. Той е бил и женкар". И някои от неговите политически противници са го изнудвали с това. Това е факт.

- Има ли улица в София, кръстена на него?

- Няма и няма да има, поне засега. След 1989 г., когато връщаха имената им в София, веднага върнаха името на булеварда към Княжево, бившия "Девети септември". Обаче "Маршал Толбухин" трябваше да бъде "Фердинанд Първи", а не "Васил Левски". Но всички скочиха против Фердинанд през 1992 г., когато беше кмет Янчулев.

- Защо институциите са се противопоставили на вашата инициатива през 2011 г. за преместването на тленните останки, след като е било много години след 1989 г.?

- Тогава Цецка Цачева беше председател на Народното събрание и каза "вижте Бойко". Да, но Бойко въпреки че е вкаран в политиката от царя, внука на Фердинанд, Симеон Сакскобургготски, той също каза "А, не, не ме занимавайте". И ни препрати към Георги Първанов, като историк и социалист. Той също не се съгласи.

- Положителен или отрицателен герой е Фердинанд в българската история, или в тази материя не можем да изпадаме в крайности?

- Недейте да имате черно-бял подход към историята. Не можем да кажем дали е положителен, или отрицателен. Има и от едното, има го и другото. Трябва по-широк исторически подход.

- Казвате - независимостта на България е най-голямото му постижение, а включването ни в Първата световна война на страната на Германия - най-голямата грешка.

- И това също, че взе пожизнено възнаграждение в случай, че загуби България войната. А българският народ претърпя национална катастрофа. А Фердинанд се оттегли в Кобург и живя още дълги години. Неговата трагедия е, че той надживя и сина си Борис, и другия син Кирил, разстрелян от Народния съд през 1945 г. Това е пък неговата трагедия. И това, че той е изолиран от семейството. Не е бил в близки отношения с децата си, особено с Борис. Борис не му е позволил да стъпи на българска земя. Когато в деня на сватбата Фердинанд смята, че синът му е щастлив и се качва на кораба за Бургас, Борис му казва: "Ваше величество, слезте, вие не сте желан в България". Фердинанд го нарича "подлец".

- Но сега семейството го връща в България и изпълнява волята на Фердинанд.

- Да, такава е последната му воля. Аз също имам някои резерви, но малко български владетели са погребани тук. Вижте, костите на Калоян са в "Св. четиридесет мъченици" във Велико Търново. На цар Самуил са в Солун, в музея, не искат да ги дадат. На Божо Димитров предложението навремето беше да разменим костите с някой гръцки ръкопис - не се получи. И кой остана? Княз Александър, слава богу, не му взривиха мавзолея след Девети септември. Ами ние нямаме кости на български владетели на българска земя! Така че, нека, нека да върнат Фердинанд и да изпълнят последната му воля.