Наричат хряна градински пеницилин, защото се използва за лечение на много заболявания. В него има големи количества калий и калций, а високото му съдържание на витамин С е съизмеримо с това на лимона. Сред богатството от съставки влиза и йод.

Хрянът е многогодишно студоустойчиво тревисто растение, което достига височина до 1,5 м. Има едри листа (дълги 10–30 см) и бели цветове, от които впоследствие се раждат малки кръгли плодове. Цъфти от май до август и се бере в края на октомври, когато листата му започнат да пожълтяват.

Той произхожда от Югоизточна Европа и Западна Азия. Египтяните са го използвали преди 1500 г., бил е познат и на древните гърци и римляни, които го ползвали против болки в гръбнака, а също и като афродизиак.

Според древно поверие в Елзас, Франция, ако носиш корен от хрян в кесията си, тя ще започне да се пълни и никога няма да остане празна.

В продължение на векове буквално всяка част от хряна се използвала с медицински цели за лечение на възпаления, ставни болки, при отсъствие на апетит и дори за премахване на пигментни петна. Чаят от корена му е бил употребяван като отхрачващо средство, а запарката на цветовете от растението се е ползвала като средство против простудни заболявания. Антибактериалните свойства на хряна са обусловени от фитонцидите, които се съдържат в него.

Хрянът е изключително богат на витамин С, витамини от групата В, калий, калций, желязо и много други важни елементи. Той подобрява храносмилането, регулира кръвното налягане, засилва имунната система и пази от настинки, помага срещу ревматизъм и успокоява ухапванията от насекоми, а също така има прочистващи и стимулиращи качества.

Хрянът е една от най-често добавяните подправки към рибни и месни ястия, салати, супи, сосове.