Когато започва войната със Съветския съюз, още в първите месеци немските средни танкове Панцер-4 се сблъскват с доста по-модерните и бързи руски Т-37.

Разликата в бройките също си казва думата - Райхът тръгва на Изток с около 3000 танка, а срещу него Сталин разполага с над 26 000. Въпреки големи загуби през първите дни на Блицкрига, съотношението се запазва в полза на руснаците. Срещу такива цифри не може да помогне дори бляскавата танкова стратегия на Хайнц Гудериан.

Така се ражда един от най-смайващите неосъществени военни проекти през Втората световна война - чудовищният танк “Ландкрузер Р.1000” наречен още Ratte (Плъх), твърди Марица.

Той е предложен на Хитлер от директора на “Круп” Едвард Гроте.

Супертанкът “Плъх” е истински тежък морски крайцер, пуснат на сушата. Тежи 1000 тона. Има две 280 мм оръдия в предната си кула. С такива оръдия са въоръжени двата германски линейни кораба “Шарнхорст” и “Гнайзенау”. Танкът има подсилена броня от 25 до 36 сантиметра. На практика тя може да бъде пробита само от снаряд с аналогичен калибър, а такива няма нито една сухопътна сила.

В задната част на танка са поставени две по-малки кули със 128 мм оръдия. Танкът е широк 14 метра. Само веригите му са достатъчни да смажат, който и да съществуващ тежък танк. Просветът под дъното му и земята е 2 метра.

Дължината на корпуса му е 35 метра. Височината - 11. Екипажът е от 20 до 41 души. Специални механизми качват половинтонните снаряди до оръдията.

Задвижва се от два дизелови военноморски двигателя MAN с обща мощност 17 000 конски сили. Може също така да се монтират осем 20-цилиндрови двигателя на “Даймлер Бенц”. Всичките са снабдени с шнорхели като подводниците, което би позволила до се преминава през дълбоки водни участъци. Няколко такива чудовища трябвало да сринат Москва.

Танкът обаче е толкова голям и тежък, че веднага става ясно, че ще унищожи всеки съществуващ път или мост. Хитлер, който си пада по непрактичните големи неща изпада във възторг от проекта. Веднага възлага на “Круп” да продължи разработката. До края на 1942 година се появяват чертежите на чудовището. Лично Хитлер кръщава танка “Ratte” (Плъх). Гроте е ентусиазиран от любовта на фюрера към “грандиозните” оръжия и преди да построи дори един “Плъх”, предлага и 1500-тонното самозадвижващото се оръдие “Ландкрузер Р.1500 Monster”. То трябва да носи едно 800 мм оръдие за обсада на градове.

Танковият корифей на Райха Хайнц Гудериан описва тези залитания с едно изречение: “Фантазиите на Хитлер понякога отиват към абсурдния гигантизъм”. По това време министър на военната промишленост е любимият архитект на Хитлер - Албърт Шпеер. Той е доста интелигентен, след войната става единственият от близкото му обкръжение, който отървава въжето на Нюрнбергския процес. Архитектът знае какви са възможностите на германската индустрия. Супертанкът може да бъде построен, ала няма никакъв начин да бъде докаран до фронта. И прави така, че 1000-тонният полеви крайцер никога да не бъде построен. В полза на това решение е и аргументът, че танкът е толкова голям, че с лекота ще бъде улучван от тежки авиационни бомби.

БРОНИРАН ГИГАНТ С ТРИ ОРЪДИЯ

В началото на 30-те години, понеже на Германия е забранено да разработва тежки оръжия, тя заобикаля Версайските договорености като изпраща свои инженери в Съветския съюз. Там те “поддържат техническия дух” като правят съвместни разработки с руските си колеги. Така през март 1930 година талантливият немски инженер Едвард Гроте пристига в Ленинград. Там във фабрика “Болшевик” разработва експерименталния руски танк TG. Той обаче така и не стига до серийно производство, а Гроте се връща в родината си. 

На следващата година (1931) той предлага два проекта за 1000-тонни танкове. Те разполагат с 3 оръдейни кули. В основната има две 305-мм оръдия (основният калибър на линейните кораби от Първата световна война). Имат и четири 152-мм или 76-мм, както и две 45-мм оръдия. Екипажът е от 40 души. Предната броня е 300-мм, а страничната е 250-мм. Дъното на танка е защитено от 100-мм крупова стомана. Още тогава, след обстоен анализ на проекта, става ясно, че ще е изключително трудно да бъде създаден подобен танк.

Фантазиите на Сталин

В началото на Студената война Сталин поръчва създаването на проект за чудовищно големи за времето си подводници, наречен Р-2. Става въпрос за неядрени гиганти с водоизместване 5360 тона, какви няма нито един друг флот в света. По-големи са само предвоенните японски I-400 и френските “Сюркуф”. Сталин си пада по големите оръжия, а мечтата му - Съветският съюз да създаде свой линеен кораб, никога не се осъществява. Известно е изказването му от 30-те години: “Трева ще ядем, но ще създадем най-мощния линеен кораб”. През войната се оказва, че тези велики артилерийски кораби са си изпели песента - могат да бъдат потапяни с по 3-4 тежки авиационни бомби. Така нито една голяма морска държава не подновява строителството им. И гигантоманията на диктатора се насочва към подводниците.

Това, което отличава Сталиновата супер подводница, е, че има 16 торпедни тръби (4 в задната част) и може да носи едновременно балистични (от 4 до 12 броя SS-1) и крилати ракети Swallow-10X (до 40 броя). Ракетите не са руско производство, а подобрен вариант на немските V-1 и V-2, заловени като трофеи след войната.

Към това трябва да се прибавят и миниподводници, който могат да пренасят танкове на сушата. Възможна е и конфигурация с 3, 6 и 9 диверсионни миниподводници. Екипажът е от 100 души.

Руската P-2 е изградена на модули по модела на смайващата немска Тайп-XXI (Elektroboote). Този проект също е трофеен и е използван в следвоенните подводни програми на страните победителки.

Дължината на подводницата е 112 метра. Ширината й е 12,5 метра. Подводната скорост е 17 възела. Правят се и варианти на P-2, които служат като десантни подводници и могат да носят десетки танкове и камиони с жива техника. 

Разработката започва през 1949 година. Веднага става ясно, че е прекалено амбициозна и руските конструктори решават да започнат с “по-малки и по-разумни” стъпки напред. А междувременно американците пускат на вода първата атомна подводница “Наутилус”, която превръща P-2 в купчина непотребна стомана.