Ситуацията по границата между Полша и Беларус е далеч от успокояване, след като и вчера около 500 души са се опитали да преминат на територията на ЕС.

В района се струпват още военни. Естония, която няма обща граница с Беларус, обяви военни учения с 1700 военни край руската граница и опъването на бодлива тел, предава БНР.

Тревога от развитието на конфликта изрази и американският президент Джо Байдън, а държавният секретар Блинкън изрази солидарността на Америка с Полша в хибридната атака на Беларус.

Вчера германският канцлер Ангела Меркел е провела пореден телефонен разговор с беларуския президент Александър Лукашенко и отново предизвика критика за посредническата си роля в конфликта между страната-членка на ЕС Полша и непризнатия от Брюксел президент. И защото руският президент Владимир Путин, който твърди, че Русия няма нищо общо с кризата, препоръча именно това - Брюксел и Минск да си говорят директно.

"Лукашенко губи битката на границата", възкликна полският заместник-вътрешен министър Васик. А Лукашенко упорито твърди, че е поставил Европейския съюз на колене и е постигнал споразумение за бежанците - Беларус да върне пет хиляди от тях по родните им места, ако Евросъюзът приеме 2 хиляди души. Германия и ЕС отвърнаха мигновено, че споразумение няма.

Бежанската криза, все по-често наричана шантаж на Лукашенко и Путин, накара Брюксел отново усилено да заговори за обща миграционна политика. "Крайно време е, след като ЕС не се поучи от кризата през 2015 година", смята политологът Олаф Клайст от Центъра за изследване на миграцията в Берлин.

„Намираме се в различна ситуация в сравнение с 2015 година. Между Беларус и Турция съществуват значителни разлики. Турция е приела огромно количество бежанци, близо четири милиона души. Докато Беларус изпрати на границата с Полша едва няколко хиляди. Така че конфликтът е политически, става дума за човешки права, санкции. А през 2015 година преживяхме миграционна криза в чистия ѝ вид.“

Беларуският президент използва бежанците като инструмент за натиск, както направи Турция, когато отвори границата към България и Гърция в началото на миналата година. Защо ЕС позволява някой да си играе така с него?

„Системата за предоставяне на убежище в ЕС е много детайлна, но никога не е била стабилна. Ако пак се върнем към 2015 година, тогава системата се сгромоляса - никой не регистрираше бежанците и не се проверяваха основанията за предоставяне на закрила.

Уви, след този неприятен опит Европейският съюз не съумя да актуализира миграционната си политика, която да стъпи върху принципите на правовата държава и която да е в състояние да се справи с няколко хиляди души на границата между Полша и Беларус. Вместо това Европа се концентрира върху изолирането си, издигането на огради и сплашването на търсещите убежище.“

Полша, която сега е потърпевша от миграционната криза, не за първи път не спазва европейското право. Според полското право граничните власти имат право да решават дали мигрантите на границата имат основания да искат закрила или не. Някои евродепутати отдавна настояват за наказателна процедура срещу Варшава. В такъв случай вързани ли са ръцете на Евросъюза?

„И да, и не. Отказът от прилагането на европейско право от страна на Полша не е нищо ново. Повтори се и сега, на границата с Беларус. Но за разлика от острата реакция на Брюксел по отношение на съдебната реформа - знаете, бяха наложени сурови парични глоби - сега Брюксел не реагира и мълчаливо подмина факта, че на границата с Беларус Полша не спазва действащото европейско право за предоставяне на убежище. Правото на убежище не е някаква привилегия, а човешко право и с това - фундаментална част от ЕС“, отбелязва Олаф Клайст.

Полша отдавна отказва да участва в миграционната политика на ЕС и не приема бежанци. Сега бежанският проблем просто застигна Полша.

Полша се обърна за съдействие не само към ЕС, но и към НАТО. Британски военни вече пристигнаха в страната. Това не задълбочи ли излишно конфликта?

„Поведението на Полша е игра с огъня. Няма непосредствена заплаха от военен конфликт. На границата се намират невъоръжени цивилни, които са изправени лице в лице срещу войници. Вместо да защити тези бежанци, Варшава ги използва за военната си реторика. Да не говорим, че от двете страни на границата има засилено военно присъствие.

Полша се опитва да вкара ЕС и НАТО в конфликт, но слава Богу засега те не падат в този капан. Но въпреки това трябва много да внимават.

Как ще коментирате намесата на германския канцлер Ангела Меркел, която проведе няколко разговора с беларуския президент Александър Лукашенко, обявен от ЕС за диктатор? Брюксел не признава резултатите от изборите миналото лято, а Меркел преговаря с него, точно, както препоръча Путин?

„Това със сигурност отслаби позициите на ЕС. Да не забравяме, че конфликтът не започна сега, на границата, а с изборните манипулации и санкциите на Брюксел като реакция срещу погазването на опозицията от един диктатор, който държи стотици политически противници в затворите без съд и присъда.

Беларус като държава на границата с ЕС се превръща в сериозен проблем. Да влизаш в преговори с диктатор също е проблем. Но в същото време разговорите на Меркел с Лукашенко са опит да се намери дипломатически изход от ситуацията. Лукашенко прецени много добре реакцията на ЕС, знаейки, че страните-членки са разединени по отношение на миграционната политика.

Европа наистина показа слабост в миграционната политика, като не спазва собствените си закони. Ако Европейският съюз беше приел бежанците, нямаше да позволи на Лукашенко да го изнудва.“

Това ли искаше Лукашенко?

„Лукашенко постигна целта си, защото Европа изпадна в паника. И защото Европейският съюз погази собствените си закони. Лукашенко много правилно беше преценил как ще реагира Полша. И така се стигна до серията разговори с Меркел.

Брюксел няма да отмени санкциите. Трябва да изчакаме резултата от разговорите, но със сигурност напрежението спадна. Но като цяло Европа не изглежда никак добре“, казва политологът.

Сегашната криза на полско-беларуската граница извади още веднъж на показ разделението между страните-членки в ЕС. Бежанският натиск расте и на други външни граници на ЕС, включително и на българската. Какво трябва да направи Брюксел, за да не позволява повече съюзът да бъде изнудван?

„ЕС трябва да спазва собствените си закони и принципи. В момента се обсъждат различни предложения за обща миграционна политика, в т.ч. и оспорваната система за разпределението на мигрантите във всички страни-членки. Може би някой ден 27-те ще успеят да се обединят около създаването на обща европейска система за закрила. В противен случай трябва да се запитаме, какво бъдеще очаква Европейския съюз като радетел за спазването на човешките права.“

Точно това обаче към този момент е невъзможно. Унгарският премиер Виктор Орбан е непримирим, но също и скандинавските държави и Австрия са против разпределителните квоти за бежанците.

„Този въпрос е въпрос за бъдещето на ЕС. Въпросът е какъв ЕС искаме - съюз на демокрации или съюз на автокрации. Автокрациите са против предоставянето на закрила. Нещо повече - те са против прилагането на действащото европейско право. Затова смятам, че ЕС се намира на кръстопът и трябва да избере накъде иска да върви - към укрепване на демокрацията или не. Надявам се, че укрепването на демокрацията ще се превърне в основна цел на ЕС. Не става въпрос само за приемането или отхвърлянето на мигранти. Става дума за нас, европейските граждани.“