Това заяви д-р Лъчезар Арабаджиев - нефролог с дългогодишен опит от град Русе

От 2016 г. д-р Арабаджиев работи във вътрешно отделение в УМБАЛ Медика - Русе. Има амбулаторна практика в ДКЦ 2  - град Русе.

Публикуваме интервю със специалиста, споделено в Телеграф:

- Д-р Арабаджиев, какво представлява хроничното бъбречно заболяване /ХБЗ/?

- ХБЗ настъпва при унищожаване на над 20-30% от функционалните структури на двата бъбрека - нефрони. Това състояние води до постепенно отпадане на основните бъбречни функции. Когато тези функции отпаднат напълно се стига до най-напредналата степен на заболяването, налагащо провеждане на органозаместително лечение. Това е хемодиализно лечение и трансплантация на бъбрек. Колкото повече нефрони се унищожават, толкова повече останалите нефрони се претоварват и загиват. Така заболяването се влошава в геометрична прогресия, независимо от първичната причина, която го е отключила. Затова, когато се открие в напреднал стадий са много малко възможностите за лечение и бързо напредва към органозаместително лечение.

- Кои хора са с най-висок риск от развитие на ХБЗ?

- На първи място това са хората със захарен диабет. Най-много пациенти на хемодиализа са диабетици. На второ място това е нелекуваната артериална хипертония. Едва на трето и следващо място идват камъните в бъбреците, възпалителните заболявания, гломерулонефритите и т.н.

Нелекуваното ХБЗ може да доведе до т.н. терминална бъбречна недостатъчност. Тогава се налага започване на органно заместваща терапия – хемодиализа, перитонеална диализа или трансплантация.

- Какви са симптомите на ХБЗ?

- За съжаление ХБЗ често няма симптоми в началните стадии. Късните симптоми са свързани с намаляване количеството на урината и поява на задух до най-тежкото състояние – белодробен оток, тежка анемия, подуване на краката и др. Но това се явава при много напреднало заболяване и налага спешна животоспасяваща хемодиализа.

- Как пациентите да разберат, че имат ХБЗ?

- Диагнозата ХБЗ може да се постави с лабораторни изследвания и образно изследване, най-често ехография. Лабораторните изследвания са елементарни, не са скъпи и са достъпни. Това са изследване на урея, креатинин и пикочна киселина. Когато те са над нормата или близки до горна граница се приема че вероятно се касае за ХБЗ. При диагностицирана вече такава, пациентът се лекува и проследява от нефролог с контролни изследвания 3 пъти годишно. При влошаване следва незабавна хоспитализация.

- Лечение и профилактика на ХБЗ?

- Съвременната наука разполага с методи за забавяне прогресията на ХБЗ. На първо място това е контрол на рисковите фактори: кръвно налягане, кръвна захар (при диабетици), пикочна киселина, наднормено тегло. На второ място е спазване на диетичен режим с ограничен прием на сол, намален прием на белтък, под ръководството на нефролог. Категорично при ХБЗ не трябва да се приема минерална вода под каквато и да е форма, както и билкови чайове. На трето място е медикаментозното лечение, което изцяло трябва да се води от нефролог. Има съвременни терапевтични подходи, които могат значително да забавят развитието на ХБЗ.

* Материалът се публикува с подкрепата на АстраЗенека България