Това са част от изводите в доклада на Европейската инвестиционна банка, изготвен по искане на МЗ

Недостиг на болничните легла и педиатри, които да лекуват деца. Това са част от изводите на Европейската инвестиционна банка в доклад, изготвен по искане на Министерството на здравеопазването. В него се казва още, че трябва да се направи реформа в системата, за да функционира тя правилно.

Недостиг на легла има в повечето области у нас. В момента страната ни разполага с малко под 4000 места за лечение на бебета и деца. Едва 215 от тях са специализирани и се намират в големите градове - основно в София, Пловдив, Варна и Плевен.

В анализа се предлагат два модела за педиатричната помощ у нас. Единият включва единствено строеж на Национална детска болница, а вторият – и реформа, паралелно с изграждането ѝ. Именно той е по-подходящият, според авторите на анализа, предаде bTV.

Тригодишният син на Джула се лекува в столичната педиатрия от юли миналата година. Семейството е от Благоевградско. Пътят им започва от там и продължава от болница в болница.

„От спешното в Благоевград отидохме в „Пирогов“. След това постъпихме в Детската болница. Бяхме един месец тук. Оттук – отново в „Пирогов“. После пак тук. После пак две седмици в „Пирогов“. И е едно такова постоянно разкарване“, обяснява Джула Мола.

Майката много пъти не е имала къде да отседне, когато детето е транспортирано по спешност или е било в реанимация без придружител. Надява се всички тези проблем да се разрешат с изграждането на Националната детска болница.

„Ако това нещо е на едно място, ще е много по-лесно за децата и за родителите. Няма да бъдат разкарвани с линейки по паветата“, категорична е Джула Мола.

Д-р Галя Златанова от Клиниката по детска нефрология и хемодиализа в болница „Проф. Иван Митев“ казва, че този случай не е изключение. Често имат нужда от хирурзи, например.

„На нас ни липсва работата в екип и консултациите по спешност. Имаме ендокринолози, гастроентеролози – уникални специалности. Дори да приемем тежко болно дете, то трябва да бъде транспортирано в друга болница – „Пирогов“ или Националната кардиологична болница. Там пък им липсваме ние“, обяснява д-р Златанова.

В анализа се препоръчва още в Националната детска болница да се предвидят легла за деца от цялата страна и такива, които се лекуват в чужбина. Но има и забележки – липса на комуникация между участниците в процеса.

„Проектът е сложен и обвързва законодателна и изпълнителна власт, различни структури извън здравеопазването. Включително и комуникация с неправителствения сектор. Всички тези интереси не се свързват никъде. Едни и същи въпроси се въртят в публичното пространство по-дълго време, отколкото би трябвало. Ако координацията и комуникацията бяха по-добри, щеше да е по-добре“, казва Надежда Цекулова от „За истинска детска болница“.

Анализът не е със задължителен характер, а само очертава рамката, по която ще се работи.