За всички избори са важни две неща – кандидатите и програмата.

Предизборната кампания само подсилва техните предимства. "Местни избори 2015", обаче, ще бъдат запомнени с няколко неща: с липсата на ярки кандидати, с отсъствието на ясни програми, с посредствената кампания, с неколкократните слаби, но изключително скандални актьорски прояви на лидер на политическа партия и действащ депутат.

И най-страшното – с пренебрежимо слаб интерес от страна на избирателите. Народът не отиде за гъби, той просто обърна гръб на „най-демократичната процедура”. Някой, обаче, ще каже: имаме безспорни и успешни кметове и това е причината да нямаме ожесточена кампания и силни кандидатури.

За съжаление, това е неубедителен и несъстоятелен аргумент. И то по простата причина, че ежедневието ни го доказва по най-жесток начин - като са толкова успешни и обичани, защо все си стоим на дъното?

Защо хората продължават да гласуват с краката - през терминалите на летищата или през автогарите на тези „процъфтяващи” градове? Защо въпреки асфалта, станал почти митична метафора на просперитета на една партия, дупките по улици, магистрали, а и в душите ни стават все по-големи и застрашителни?

Има проблем и той очевидно е системен. Затова все още няма ярки кандидати, няма смислена кампания, няма работеща програма. Но пък успиващо ни внушават, че няма алтернатива.

Проблемът много скоро ще стане болезнено системен. Разговорът за това дори не е започнал, но както казват мъдрите „бурята се ражда в пустинята”, а алтернативите - в битката. На тези избори потънахме отново в статуквото, за пореден път.

По силата на едни правила, които отдавна вече са компрометирани от тези на върха на властовата пирамида. И защо ни се струва, че това потискащо униние, наречено местни избори, е нищо повече от пирова победа…