Нека да започна някак.. 

Дори не съм мечтала, че ще имам възможност да живея в друг град, да не говорим за Лондон… Чудех се защо не съм от онези дечица, които мама и тати пращат на екскурзии, или пък съм от онези, които гаджетата им плащат, за да се мотаят по света… А аз, докато учих и работих за 300- 400 лв на месец в някое кафене, та не ми трябваше много чудене къде да си похарча заплатата.

И какво се получава?! Тръгнах, пристигнах и останах. Живея в Лондон от почти 5г. Както всяко едно начало и това беше от кофти стартовете.. Беше трудно, беше гадно, беше…страшно, но както казах – беше!

Признавам – ако бях сама, определено нямаше да издържа, но за мое щастие,приятелят ми (а вече и мъж) ми беше опора, или аз на него, или.. абе да, разбрахте. Та… кацаме, отиваме в квартирата – а тя милата мизерийка, 5 човека в една стая, кой работи, кой не… Изтърпяхме седмица и след това я сменихме. и така няколко пъти, докато намерим подходящо място, с подходящи хора. Започнахме работа, малко по малко си стъпихме на краката и след няколко години упорстване – ето ни вече привикнали към обстановката, работещи и с хубава квартира. Когато пристигнах, както повечето, да не кажа всички българи, и така и аз се занимавах с чистене на къщи.

Работих към агенция, която ми взимаше 45%, и искам да отбележа – БЪЛГАРСКА агенция.. нали сме си лакоми. След това започнах със собствени къщи, което вече не беше 6,50£ на час, а 10£. Клиентите са дружелюбни, добронамерени и оценяват, това което правиш. Сега вече, се занимавам с един уеб сайт, но си пазя и някои от къщите – сърце не ми дава да ги оставя тези хора. Тук няма престижна и непрестижна работа. Всичко е бизнес. Всяка работа е уважавана и добра, и стига само да те удовлетворява като пари. Пък и хич не е лошо на месец да слагаш в семейния бюджет по 1600-1800 паунда, което ще рече към 4000 лева. 

Но, нека разкажа малко за Лондон-а .. Както винаги е било, живота в Лондон е осезателно динамичен и интензивен. Улиците, влаковете и автобусите са препълнени с хора, които се блъскат един в друг, защото всеки бърза за някъде и се притеснява дали ще стигне навреме. Откъм развлечения – всичко може да намериш. Та Лондон е световна столица… Кина, театри, дискотеки, концертни зали – край нямат. Има всичко за всеки вкус и за всяка възраст. Другото, което ми е по важно от развлеченията – хората.

Тук хората са много дружелюбни, преди да дойда тук съм чувала много неща за  англичаните и то предимно лоши. Били високомерни,надути, мрачни – няма такова нещо!!! Лошото на нас българите, е че се доверяваме и слушаме хорското мнение.

Тук хората са дружелюбни и културни. Ето и един прост пример: досега много пъти ми се е случвало, докато си вървя по улицата, някой да ме бутне или да ми препречи пътя, като нормалната българска реакция ще е някоя псувня към този, който те е бутнал, а той би те отминал като пътен знак без да даде някакъв признак, че съжалява за случилото се, а защо не и да не се стигне до бой, ако не си замълчиш? Тук на ден чувам думата „sorry“ сигурно по 10 пъти! Климатът, както всеки един си мисли, че е ужасен – не е. Зимата не е така студено, а лятото не е горещо, слънчево е и не вали постоянно.

Лично на мен, Лондон ми харесва! Не мисля да се връщам в България, а и за какво ли?! Вместо България да ми липсва, се получава точно обратното, когато се прибера. Лондон.. мисля си, че ми е повече присърце от България – топли хора, приятна обстановка, държавата си върши работата. Грижи се за народа, било то и емигранти…

Какво друго да кажа? Динамичен, но в същото време и спокоен живот. Можеш да живееш спокойно, без да мислиш всеки ден как ще си погасиш сметките и т.н.

Тук мога да постигна това, което искам – да стана ветеринар. Подпомагат със стипендии, студентски заеми и какво ли още не. Е не, че в България няма, но ще ми излезе през носа, и за капак след това дори няма да мога да се реализирам с образованието,което е малко неприятно.

Според мен всеки един, който иска ново начало или нещо, по-добро трябва да направи първата и най-трудна крачка! След това всичко ще се нареди, колкото и да е трудно.

Единственото, което ме кара да изпитвам нужда да се прибирам в „моята“ страна, са родителите ми, защото приятелите ми са тук. В Лондон се чувствам на място! Харесва ми и не мисля да се махам… поне скоро. Това е голям град не може да се опише с един разказ… Трябва задължително да се види!

След това сам преценяваш дали това е твоето място, или отлиташ другаде…

Автор Златина Стоянова