„Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч” (Мат. 10:34). Така е казал Господ.

Чети, като да е казано: „Не съм дошъл, за да примиря истината с лъжата, мъдростта с глупостта, доброто със злото, правдата с насилието, скотообразното съществуване с човечността, невинността с разврата, Бога с мамона. Не! Донесох меч, за да разсека и отделя едното от другото, та да няма никакво смесване.”

Погрешно се смята, че смирението трябва да бъде спрямо злото и неправдите. Напротив, смирени трябва да бъдем пред Бога, но да воюваме с лъжата, глупостта, злото, насилието и разврата. Защото този, който се примирява със злото, става негов съучастник.

В този най-светъл ден за християните, отново ни се натрапи на вниманието най-големият българоубиец, лъжец и предател на България. Без срам и без покаяние. Човек, който вярва в силата на Кабала и носи окултен червен конец на ръката си и изпълнява суеверни ритуали, който се моли в синагоги и джамии, не се посвени в този най-свят миг да бъде в Църквата. И видно от снимката, изобщо не се чувства на мястото си там.

Злото белязва. Когато човек продаде душата си на дявола, винаги идва моментът, когато трябва да плати цената. "О, миг поспри....", но след това!?! Прошка се дава само на покаялите се. А не на наглите, които продължават да унищожават, дори когато се вижда, че падат.

Преди време познавах един истински зъл човек. Вярващ в окултното, спиритист, истинско, неподправено зло. |Заради удоволствието от мръсотията и страданията на другите. Последните му мигове бяха ужасни. Без физически увреждания, без болести, в безсъзнание, пищя от ужас два дена, докато най-накрая си отиде. За злото няма прошка нито на този, нито на онзи свят.

И на вас, убийци на народа си, прошка не давам.

Елена Гунчева