В неделя падна петият най-голям джакпот в историята на „6 от 49" - 5 583 081 лв., които щастливецът, пуснал късметлийския фиш във Варна, още не си е потърсил. Кратка справка с историята обаче показва, че май ще е по-добре изобщо да не го прави, тъй като зад всеки спечелен от тотото у нас милион се крие жестока лична драма, пише Всеки ден.

В далечната вече 1991 година първият собственик на седемцифрена сума в демократичните времена става инж. Тодор Бонев, който дава 10-часови смени над машините в русенския завод „Зита" и кара олющен трабант. Късметлията прави почерпка за 600 колеги и решава да се отдаде на собствен бизнес - салон за красота. Фалира за 18 месеца, но поне успява да замени гедерейския картон с лада. В близките години му предстоят две тежки операции на краката, синът му едва оцелява в катастрофа, а домът му изгаря до основи. Бонев се кълне, че ако щастието пак му се усмихне, не желае нищо друго, освен дълга екскурзия с кораб.

Най-жестоката драма безспорно е тази на циганина Апти. Роденият като Валентин Асенов продавач на „семки-залъгалки" пред градския стадион в Хасково прасна 318 милиона неденоминирани лева от тотото през 1997-а и побърза да си осигури живот като на абдикиралия ирански шах в Монако. Вальо си купува мощен мерцедес, къща с прогимназиални размери и отпрашва към морето с тумба бодигардове, на които плаща по 20 хил. марки месечно. Там бръмчи по яхти и баровски хотели с луксозни проститутки, докато няколко седмици по-късно го намират полужив в пресъхнало дере. Парите и германската машина ги няма, предполага се, че циганинът е „ударен" от собствените си охранители. Принуден да ипотекира къщата, Апти се заселва в порутен кантон, където дели една стая с жена си, дъщеря си, внучката и домашните животни. През 2002-ра Валентин отново изчезна, този път окончателно, а междувременно щерка му се спомина от инфаркт.

Смъртоносната прокоба се пренесе и през новия век, като първата й жертва стана бачкаторът К. К. от Ловеч, който улучи шестица за близо 3 млн. лева, но не можа да се порадва и на стотинка от джакпота. Човечецът сам посегна на живота си, след като забрави фиша в джоба на дочения си панталон, а пералнята у тях превърна безценната хартийка в сива каша.

През 2009-а 45-годишният Васил В. от същия регион прибра 1,7 млн. от второ теглене и няколко месеца по-късно изчезна безследно. Ченгетата упорито твърдяха, че е забягнал с парите в чужбина, но трупът му бе открит в нива близо до родната му къща. Случаят обаче така и не се разчу.

Показателна е и историята на перничанина Росен Русимов - Джуджето, който грабна половината от рекордния в историята на тотото джакпот от 9,47 млн. лева. Той се прости с част от тях веднага - НАП му запорира сметките и прибра милион и половина за задължения към бюджета, въпреки че тарикатът прехвърли фирмата си за производство на вериги на неграмотен циганин. В крайна сметка Джуджето прибра 2,5 милиона, като профука почти всичко в заеми за роднини и опити да съживи умиращия си бизнес.

Тототрагедиите обаче далеч не са запазена марка на прехода. Още от безметежните времена на зрелия социализъм печелившите фишове носят трагедии с епични размери. В Русе още си спомнят историята на 22-годишния акробат Андрей Джиголов, който с комбинация удря 10 печеливши колонки по 5+1 за общо 75 200 лв. - неописуема за времето си сума.

Младежът си купува жигула, но това остава единствената му придобивка от прокълнатите пари. Година по-късно Андрей отива на тренировка към местния комплекс „Локомотив". Скача на висилката, както е правил хиляди пъти дотогава и започва с лека загрявка. Внезапно решава да опита сложно предно салто, което не е тренирал преди това, спомня си негов съотборник от акробатическата школа. Андрей не успява да набере достатъчно скорост за финалния отскок и вместо на крака се приземява на гърба си. Главата му се удря в бетонен ръб, на педя разстояние от постелката с обезопасителното кече и дунапрена. Ударът чупи шийните му прешлени. Месец по-късно Андрей издъхва в болницата, а в края на годината му предстои сватба, за която гостите вече са поканени.