Всяка сутрин научавате колко са новите случаи на COVID-19 и колко души са под карантина. Зад тези числа стои трудът на много хора. Генка Шикерова беше доброволец в Столичната регионална здравна инспекция, която провежда тестове за COVID-19 и решава кой да бъде поставен под карантина. Ето какво видя тя, разказва Свободна Европа: 

“Това ми е четвърти тест. Три бяха положителни. Не издържам вече!”

Мъжът е на средна възраст. Видимо здрав, активен и пред избухване. Вече един месец е затворен в дома си. Диагностициран е с COVID-19 и единственото, което чака в момента, е отрицателен резултат, за да може да излезе, 

“Като в затвор съм”, казва и отваря уста за четвъртата си проба. Посетен е в дома си от един от осемте екипа на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в София, които се занимават с т.нар. пробонабиране.

Правилата, установени с цел ограничаване на заболяването, предвиждат 14 дни след диагностициране да се прави контролен тест, който да установи изчистен ли е вирусът от организма. Ако той все още е наличен, пациентът влиза в цикъл на тестове на всеки 4-5 дни до излизане на отрицателен резултат.

Диванче с одеало

В понеделник от 60 теста, 14 са отново положителни. “Има тенденция, която забелязваме в последните месеци. Увеличава се броят на безсимптомните вирусоносители и паралелно с това се удължава и времето, за което хората се чистят от вируса” , обяснява Цезерина Илиева, началник на отдел “Паразитология” в столичната РЗИ. Този период все по-често достига до 28 дни.

Илиева е човекът, който преди 7 часа сутринта посреща идващите на работа сужители на отдела и доброволците, а вечер ги изпраща. За случаите, в които не успява да се прибере до вкъщи, има диванче с одеало. Така е от началото на март.

“За тези месеци изминахме доста път в организирането на работния процес”, казва тя и праща първите екипи в лабораторията, който отваря в 7.30 часа сутринта. До 9 часа там често работят двама лаборанти, които взимат проби, защото това е времето, в което идват и повечето хора.

“Имаш много хубави очи”

“Имаш много хубави очи”, изстрелва пациент на лаборантката, която току що е изстъргала с клечка гърлото му. И репликата мигновено се превръща в събитие. “Това е първият комплимент, който чуваме от месеци”, смее се Илиева. В отделението се работи с гащеризон с качулка, два чифта ръкавици, маска и шлем. Докато преглъща, мъжът споделя, че се занимава с търговия и че цената на маските за еднократна употреба на едро е паднала до 9 цента.

“Ще получите обаждане утре след 17 часа само ако сте положителен. За отрицателните резултати не прозвъняваме”.

“Имам три положителни и три отрицателни теста. Вече не знам, какво да правя”, споделя млад мъж, който сам е влязъл в цикъл, в който прави тестове в различни лаборатории, за да разбере чист ли е или не. Лаборантът му взима проби, както от носа, така и от гърлото. “Ще получите обаждане утре след 17 часа само ако сте положителен. За отрицателните резултати не прозвъняваме”. Това е установената практика. Иначе всеки може да провери резултатите си сам и да получи документ за резултата на регистратурата, ако това е необходимо.

“Пак ли съм положителен!”

Всеки следобед в лабораторията пристига списък с резултатите от изследванията. Следва поне час, прекаран в телефонни разговори, за да се прозвънят положителните проби.

В рамките на едно домакинство резултатите често са различни. “Мога ли да ходя утре на работа, след като аз вече съм отрицателен, а майка ми продължава да е положителна?”, пита мъж по телефона. “Може. Вашата карантина изтича в 24 часа и след този час вие на практика сте свободен”, обяснява Цезерина Илиева на мъжа, който продължава да недоумява, как в тази ситуация той е безопасен за околните.

“Всеки случай е различен и се преценява от епидемиолог”, обяснява директорът на РЗИ в София д-р Данчо Пенчев. “След изкарване на заболяването мъжът има антитела и след като в рамките на съжителство със заразоносител дава отрицателен резултат, значи е преценено, че не може да пренася вирус”.

“Моята дъщеря даде положителен тест. Карантината ми на контактно лице изтича утре, а аз не съм тествана. Как мога да знам вирусоносител ли съм и мога ли да заразя някого”, пита майката на 20-годишна жена. Обяснението е, че най-вероятно е преценено, че след като в продължение на 14 дни майката не е дала клинична симптоматика, това означава, че не е възприемчива на вируса и не може да го предаде.

76-годишен мъж и съпругата му не са виждали внуците си от два месеца. Той е видимо здрав, но дава поредна положителна проба. Жената обяснява, че кръвен тест е доказал, че тя има антитела и не е почувствала кога точно е прекарала заболяването. Но и двамата отново ще чакат поредния резултат.

“Отвори си устата! Ще ти дам часовник.”

Десeтина мъже насочват любопитни очи към пътя. Откъм външния свят идва кола. Те не са излизали от месеци извън огражденията на двора. Мъжете са потребители на социална услуга и са настанени в дом за възрастни хора с увреждания край столицата. В понеделник при тях пристига екип на РЗИ, за да направи планирано тестване за коронавирус.

Покрай мъжете минават неразпознаваеми същества, екипирани с бели гащеризони, маски, шлемове и ръкавици. Заемат една от стаите, избърсват и пръскат навсякъде. Разполагат шишенца, листове и дезинфектант.

“Хайде сега: устата широко и езика напред!” Пауза.

Пациентът търси познати очи. Няма доверие на новодошлите.

Пациентът търси познати очи. Няма доверие на новодошлите. Лицето на мъжът грейва, когато влиза директорът. “Ще ми дадеш ли часовник?” “Ще ти дам. Отвори устата да направят прегледа”. Така лаборантката успява да вземе проби на още няколко души. “Нямам обяснение защо искат часовник”, казва директорът, “може би, защото проблясва”. И допълва, че е купил към 15 часовника, за да им ги раздава като подаръци, когато си ги заслужат.

Взимането на проби не може да стане бързо. “Изисква време. Не всички разбират, какво точно се случва и трябва да внимаваме”, казва лаборантът, който взима пробите. В дома няма регистриран случай на заразен, а тестването е планово – част от мерките за контролиране на заболяването в социалните домове.

“Айде чао! Весели празници!”, изпраща екипа един от обитателите. “Какво празнуваш?”, питат - “Първи май”.

Близо 50 проби тръгват към София.

Опашка от роднини няма

В сряда служителите на РЗИ довършват изследванията в дом за възрастни хора. “Хайде, чакаме ви! На линия съм от сутринта. Аз също бях лекар”, казва обитателка на дома, която посреща екипите на вратата.

Близо 160 души не са излизали от двора на сградата от средата на март. Не са виждали и близките си, но това няма нищо общо с коронавируса. “Посещенията на роднини тук по принцип са изключение”, споделя директорката на социалното заведение.

Голяма част от възрастните хора са на легло. През последните шест месеца е имало няколко свиждания от роднини, но те са допускани след показан резултат от PCR тест. Ползвателите на социалната услуга имат право на два месеца отпуск по принцип. В сегашната ситуация могат да се върнат обратно в дома само ако представят отрицателен резултат от тест, който да платят сами.

Около обяд пробонабирането приключва. В двора на дома вече е по-оживено. Част от хората, които са в състояние да се придвижват се припичат на пейките в двора.

Посещението на екипите от РЗИ е различното този ден. Опашка от роднини няма.

На тавана на възможностите

“Значително сме подобрили организацията на работата си през последните месеци”, казва Цезерина Илиева по повод пробонабирането. Проблемът обаче остава недостигът на квалифицирани хора. От половин година почти цялата дейност е концентрирана около проблема с коронавируса, а това не е единствената задача на РЗИ.

Осем екипа трябва да покриват столицата. Това включва работа на място в лабораторията, посещение на карантинирани, изследване в социални домове, служители на институции, контрол на детски градини и училища (които все още не са отворени).

Физически, в рамките на един работен ден, един мобилен екип не може да посети повече от 15 адреса. Въпреки създадената предварителна организация в социалните домове, взимането на проби става по-бавно по обективни причини. Дневно в столичната РЗИ могат да се обработват до 200 проби.

Натискът върху издържливостта на лаборантите продължава вече шести месец. А зимата идва.