Кадровиците не избраха дългогодишния съдия Йордан Дамаскинов за председател на Окръжен съд – Русе. При гласуването той бе подкрепен от четирима – Цветинка Пашкунова, Красимир Шекерджиев, Атанаска Дишева и Лозан Панов. Шестима бяха “против”. За избор се искат 8 “за”, пише ДЕ ФАКТО

По принцип кандидатите за ОС-Русе бяха двама. Но днес стана ясно, че Росица Радославова (също магистрат от съда) е депозирала отказ от участие в тази процедура по здравословни и лични причини. И това бе надълго и нашироко коментирано днес, заради “неяснотата” на оттеглянето й. Друг обстойно ползван аргумент бе липсата на становище на Общото събрание на съда за който и да е от двамата претенденти. При положение, че и в тази Съдийска колегия изобщо нямат традицията да се съобразяват с общите събрания, ако са решили да направят друго.

Всъщност истинският мотив за отхвърлянето на Дамаскинов очевидно бе, че той е член на Съюза на съдиите и на Управителния му съвет – факт, който и сам е изложил в биографията си. Нито едно от възраженията срещу кандидатурата му не почиваше на принадлежността към ССБ. Но обичайно същинските аргументи се премълчават.

Процедурата за нов председател на ОС-Русе е от 2019 г. Йордан Дамаскинов става съдия през 1992 г. , година по-късно е районен съдия в Русе. През 1997 г. напуска системата и две години работи в “Свободна безмитна зона” като главен юрисконсулт, в края на 1999 г. се връща в ОС-Русе.

Пред кадровиците днес заяви, че най-важната цел на един председател е да зачита вътрешната независимост на съдиите, да е достъпен за всички в съда, вратата му да е отворена. Привърженик е на общите събрания, бе категоричен – при атаки срещу съдия председателят е първата линия на защита.

Бе критичен към избрания от мнозинството радикален модел за реформа на съдебната карта, както и към Единната информационна система на съдилищата, която продължава да създава проблеми.

На въпрос на Георги Чолаков какво е имал предвид, когато пред Общото събрание е говорил за “чувство за дълг” да се кандидатира, отвърна: “Постът е повече бреме, отколкото професионално израстване”.

Атанаска Дишева обяви подрепа без колебание и че е впечатлена от начина, по който е отговарял Дамаскинов. На свой ред интерпретира кандидатирането и като “дълг” – амбициран съм, но не от егоизъм. И още: “Беше един от малкото конкурси, в които имахме двама кандидати от същия съд. Сега едната се отказва, вероятно трябва да попитаме защо общите събрания не са активни, съзирам в това упрек към нас, членовете на ВСС заради начина, по който избираме ръководители. Не се колебайте да подкрепите съдия, който не подкрепи нашите решения напоследък и даде не най-положителните оценки за модел 4. Отговорите бяха честни”.

Цветинка Пашкунова наблегна на демонстрираното от Дамаскинов уважение към независимостта на съдиите.

Георги Чолаков: “Безспорно отличен съдия. Но няма да го подкрепя, защото няма необходимата мотивация за длъжността, за която кандидатства. Добрият административен ръководител трябва да го желае не поради чувство на обреченост. Смущаващ е и отказът на колегата Радославова, в последния момент”.

Дишева вметна, че при това положение резултатът е ясен и няма как да се съберат 8 “за” (по това време на мониторите имаше точно толова кадровици, после се увеличиха с още двама). Прикани “да не се опитваме да търсим поводи за негативен вот, каквито не съществуват”.

Лозан Панов: “Чувството за обреченост може да се третира като усещане на всеки, който идва във ВСС, усещане за вече взето решение. Дотук твърде различно третираме решенията на Общото събрание. Направили сме не един и два избора, в които то не е вземало становище. Но не е вярно, че съдиите не са казали нищо. Моля ви да не бъде пречка фактът, че кандидадът даде искрени отговори по модел 4, за проблемите със СИНС, както и че е член на ССБ”.

Севдалин Мавров: “Не ми пречи, че е член на ССБ. Ще гласувам “против” по друга причина – не може да не познава сградния фонд в районните съдилища. Не знае положението в Бяла, а би трябвало да го знае”.

Драгомир Кояджиков: “Страшно изненадан съм от отказа на Радославова, която познавам лично. Работил съм в РС-Русе и познавам всички съдии в ОС. Колегите, с които говорих, ми казаха, че неизлъчването на подкрепа не е случайно, нито един от двамата не са подходящи, не са хората, които биха обединили колектива на ОС. Съдийското самоуправление обезличи административните ръководители и създаде абсолютен хаос”.

Красимир Шекерджиев: “Не е вярно, че упреците към модел 4 са предпоставка за неизбиране. Да не отваряме кутията на Пандора с аргументи за ССБ, никога не сме го правили. Нямам никакво съмнение в почтеността му, той вярва, че ще се справи. Но ми липсваше отговор на въпросите, той разбира какви са проблемите, но не даваше разрешението им. Въпреки това ще го подкрепя”.