И днес не ни нападнаха руснаците

Спекулации, информации, слухове и всякаква врява относно пълномащабна война в Украйна стигнаха до такава степен, че из интернет пространството се появиха всякакви майтапи и шеги, пише Венцислав Божев в Класа.бг

Даже от Кремъл започнаха да иронизират цялата ситуация, след като прессекретарят на президента Путин Дмитрий Песков коментира информациите на британски таблоиди, разполагащи с плановете за точен ден и час за начало на офанзивата.

"Най-добре да си настроят [в Украйна] будилниците за тогава и да се уверят сами", казва той за правителствената медия "Спутник".

Е, такова нещо така и не се случи, но не благодарение на британските таблоиди и техните източници, предупредили за плановете за атака и то с подробности, за които сигурно даже самото руско военно командване много вероятно не подозира.

Всъщност това е част от цялата информационна война, която се води в момента, без значение дали става въпрос за лъжливи индикации за офанзива, провокирали реакцията на западните разузнавания, а от там и на политиците, или пък просто за умишлено медийно раздуване и фалшиви новини.

И в двата случая се създава медийна психоза, която влияе върху европейските общества, включително в България, като създава нови условия за страх, несигурност и разделения.

Нещо, което е напълно в стила на Кремъл с оглед ситуацията и поставените цели. А те със сигурност включват пълномащабна офанзива, но само в един наистина много, много, краен случай.

Причината е проста и може ясно да се види от клиповете в социалните мрежи, показващи цели танкови отделения, затънали в кал.

Това е така нареченият феномен "распутица", характерен за руските и украински безкрайни полета, които буквално се превръщат в блата и един истински логистичен кошмар за придвижването на каквато и да е военна техника извън пътищата и ж.п. линиите.

А когато распутицата каже своята тежка дума, ще дойде ред на повече от 5-те хиляди съвременни противотанкови средства, доставени на Украйна само от началото на годината.

Не че няма и други варианти за интервенция като въздушни кампании и кибервойна, но в крайна сметка не стъпи ли войнишки ботуш, никоя територия не може да се счете за превзета.

Затова една мащабна кампания преди началото на юни-юли по-скоро би се превърнала в едно скъпоструващо фиаско.

Факт, който е повече от ясен за руското командване, и затова идеята не е да се стигне до ескалация, а чисто и просто да се поддържа заплахата от надвиснала опасност, така че да се извлекат достатъчно ползи на дипломатическия фронт.

И за целта няма по-добър начин от поддържането на непрекъснато състояние на несигурност и страх.

Неслучайно и в рамките на един ден дойдоха някои разнопосочни и противоречиви послания. От една страна Путин обяви, че част от струпаните около границата с Украйна войски се прибират, за да се намали напрежението, докато от друга - от Киев съобщиха, че сайтовете на Министерството на отбраната, както и на две държавни банки, са засегнати от кибератака.

При това поредна от 2014 г. насам, в която руски хакери атакуват правителствени служби, частни компании или изборни кампании. При една такава от края на 2015 г. например, е атакувана електропреносната мрежа в Ивано-Франкивска област и в резултат на това над 230 000 домакинства и бизнеси остават без ток за цял ден.

В същото време пък докато Путин обявяваше изтеглянето на войските от границата, долната камара в руския парламент гласува с мнозинство за решение, което ще поиска от него да признае независимостта на сепаратистките републики в Донбас. Там всъщност войната така и не е спирала. И взема жертви почти всеки ден вече осем години насам.

Така че дори и да не пресекат границата руските танкове, война има и тя е съвсем реална, само че се води на различни фронтове.

А целта е ясна и със сигурност не е свързана само с Украйна и нейното евентуално членство в НАТО. Ако наистина е имало сериозно намерение за нейното приемане в Алианса, то тя щеше вече да е приета. Фактът, че това няма да се случи, бе изразен от немския канцлер Олаф Шолц, който след срещата си в Москва с Путин обяви това, което така или иначе вече се знаеше - НАТО няма да се разширява на изток в обозримо бъдеще.

"Не е на дневен ред, всички го знаят много ясно. Мисля, че вероятно няма да се сблъскваме повече с тази тема по време на нашите мандати", каза немецът.

Украйна така или иначе чисто институционално вече е парализирана заради Минските споразумения, според които регионите Донецк и Луганск трябва да получат специални автономни статути.

Имплементирането на това изискване означава, че Украйна няма да може да взема ключови политически решения без съгласието на регионите, а целият проруски анклав ще си остане перманентна спирачка по евентуалния европейски път на Украйна, без значение дали става въпрос за НАТО или ЕС.

Така че, погледнато от този ъгъл, решението на руския парламент относно статута на Донбас по-скоро изглежда като вдигане на пушилка. За Русия е много по-удобно, ако окупираната област си остане в сегашното положение в границите на Украйна и да служи за инструмент за натиск, който при необходимост да се използва.

В по-широк план Украйна не е причина, а само повод за повдигане на въпроса относно нова система за сигурност в Източна Европа от Балтийско до Черно море и превръщане на региона в буферна зона между НАТО и Русия.

Система, в която военни учения и въоръжаване на европейски държави ще се съгласува с Кремъл.

И най-вече там да се решава кой може да има европейско бъдеще и кой не.