Мурсалският чай е забранен за бране дори за лични нужди

Смята се, че на Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев-слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. Според народните поверия набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ - за всички болести. От тях обаче задължително трябва да изключим мурсалския чай, който и тази година е забранен за бране дори за лични нужди на територията на цялата страна, припомня Марица.

Растението, наричано още българската виагра, е включено в Червената книга като защитен вид. Според Закона за лечебните растения хората, които в нарушение на заповедта събират, изкупуват, извършват първична обработка и търговия с билки от лечебни растения под специален режим на опазване и ползване, се наказват с глоба от 100 до 1000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 500 до 3000 лв., предупреждават от РИОСВ-Пловдив.

България е един от световните лидери по производството на билки. Страната ни е надарена с богат фонд от местни видове лечебни растения, който се дължи на благоприятните природни, климатични и почвени условия. Те са важна суровина за фармацевтичната, парфюмерийната, козметичната и хранително-вкусовата промишленост както у нас, така и в чужбина.

По литературни данни българската флора съдържа около 4100 вида висши растения, като 760-770 вида от тях (около 20%) са лечебни. Около 250 вида са най-използваните лековити представители на растителния свят. Половината от всички видове лечебни растения са тревисти (глухарче, тревист бъз, бял равнец, жълт кантарион, мента, живовляк и др.), 25% са храсти и дървета (като върба, бреза, конски кестен, глог, шипка, малина, къпина и др.), 20% са едногодишните растения (например лайка, мак, синчец и др.), а 5% са двугодишните (като червен кантарион, лечебна комунига).

По-голяма част от лечебните растения в България са диворастящи, принадлежащи към типичната българска флора, и се събират от дивата природа. Някои растения се култивират, като това е успешен начин за опазване на диворастящите находища на лечебни растения. Сред най-събираните и търгувани култивирани лечебни растения са кориандърът, лавандулата, маслодайната роза, маточината, лайката, резенето, градинският чай, анасонът, ехинацеята.

Внимавайте с количествата

Законодателството на национално ниво е свързано с биологичното разнообразие. Конкретният специализиран нормативен документ, който регламентира дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения и получаваните от тях билки на територията на България, е Законът за лечебните растения, приет през 2000 г.

Законът допуска два вида ползване - за лична употреба и за стопански нужди. Под лични нужди се разбира количествата билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден, да не надвишава 1 кг листа, 1 кг корени или луковици, 2 кг стръкове, 10 кг плодове.

Когато говорим за стопански нужди, става дума за събирането на големи количества лечебни растения от физически или юридически лица с търговска цел. В този случай се издава позволително от страна на органите на изпълнителната власт (кмета на общината, директорите на дирекциите на националните паркове, ловното стопанство или от областния управител, в зависимост от типа на управлението на съответната територия) и се заплаща такса за ползване.

Отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване. Този режим се определя ежегодно до 10 февруари със заповед на министъра на околната среда и водите.

На 30 януари тази година в „Държавен вестник“ беше обнародвана заповедта на министъра на околната среда и водите, с която се забранява събирането на 24 вида лечебни растения от естествените им находища в цялата страна, като изключение се прави за количества, събирани за лични нужди. Сред тях са лечебната дилянка (валериана), бодлив залист, мечо грозде, копитник, исландски лишей, видове салеп, момина сълза и др.

И през тази година мурсалският чай е забранен за бране дори за лични нужди на територията на цялата страна.

Билката съдържа повече от 22 вида флавоноиди и редица важни за правилното функциониране на тялото микроелементи. Сред тях са: желязо, мед, кобалт, селен, цинк, калий, калций, натрий, магнезий и много други.

В заповедта са определени и допустими за събиране количества от 11 билки (кг сухо тегло) от естествените находища, извън територията на трите национални парка. Някои от тях са лечебна иглика, червен божур, бял пелин, лазаркиня, лудо биле, лютива тлъстига, кисел трън, лечебен ранилист.

Климатичните промени влияят и на билките

Тази природна ценност, също както останалите биологични видове, са подложени на различни типове заплахи: прекомерна експлоатация на находищата, неспазване на добрите практики за опазването им, влошаване състоянието и загуба на местообитанията и видовете, замърсяване на останалите компоненти на околната среда (въздух, почва, вода) и много други, включително климатичните промени.

Билките са най-лековити и носят най-добри и устойчиви приходи, когато се събират, превозват и съхраняват по правилата, касаещи периодите на събиране, периодите на покой и възстановяване, начините и инструментите за това.

Спазвайте добрите практики, които да гарантират устойчивостта на това зелено богатство. Находищата не бива да се замърсяват, те трябва да се пазят от пожари, при бране е добре да се избират плътни находища, а не единични разпръснати растения, за да може след това популацията да се възстанови по-успешно, препоръчват от РИОСВ-Пловдив.

Билкозаготвител е лице, което изкупува събрани билки или извършва първичната им обработка. Преди да организира своя пункт или склад за билки и да започне дейността си, той е длъжен да уведоми РИОСВ за намеренията си. При започване на работа билкозаготвителят има право да изкупува билки само от лица, притежаващи съответното позволително или удостоверение за култивиране. Необходимо е да се води и определена отчетност, която подлежи на проверка от страна на екоинспекцията като контролен орган. До 20 януари билкозаготвителите са длъжни да представят в екоинспекцията обобщена информация за предходната година за изкупените, реализираните и намиращите се на склад билки.