Според експерта се намираме в парламентарна, а не в конституционна криза

Политическата криза в България продължава да се задълбочава, след като Горица Грънчарова-Кожарева не успя да изпълни указанията на президента при съставянето на ново правителство. Според конституционалиста доц. Наталия Киселова, Грънчарова-Кожарева не е чула добре, когато президентът я е поканил и ѝ е възложил задачата да работи за намаляване на политическото напрежение. Това мнение доц. Киселова изрази в студиото на предаването "Денят ON AIR".

Основната критика на конституционалиста е, че политическото напрежение можеше да бъде облекчено, ако всички парламентарни групи бяха съгласни с номинацията на Грънчарова-Кожарева и не възразяваха срещу нейните предложения. Въпреки това, вместо да доведе до стабилизация, ситуацията в парламента остана напрегната и несигурна.

На фона на тези събития, служебният министър-председател стана Димитър Главчев. Той беше едно от имената, между които президентът можеше да избира за временно ръководство на правителството. Въпреки че Главчев зае поста на служебен премиер, проблемите не закъсняха. Проблем се появи и с министъра на външните работи, когато кандидатът, предложен от Главчев, не беше одобрен от президента. В резултат на това Главчев предложи самия себе си за длъжността на министър, за да обедини двете роли.

„Ако Главчев първоначално беше министър на външните работи, а след това поемеше ролята на служебен министър-председател, можеше да има основание за говорене за несъвместимост“, обясни доц. Киселова. Тя подчерта, че Конституцията прави изключения за служебен премиер, което позволява на Главчев да изпълнява и двете длъжности без конфликт на интереси.

Относно развитието на политическата ситуация, доц. Киселова коментира, че президентът ще проведе разговори с всички кандидати, с изключение на кандидат-премиера от предишния ден, за да потвърди тяхното съгласие или несъгласие с предложените решения. Тя подчерта, че списъкът с потенциални кандидати на президента става все по-кратък.

Доц. Киселова също така е категорична, че въпреки настоящите предизвикателства, не се намираме в конституционна криза. „Кризата е парламентарна и политическа“, заяви тя. Според нея, основният проблем е вътре в парламента, където действащото Народно събрание е в „насипно състояние“. Въпреки това, докато парламентът не е разпуснат, президентът продължава да изпълнява своя мандат, а служебното правителство функционира, конституционна криза не съществува. Доц. Киселова подчерта, че такава криза би възникнала само ако някой от ключовите органи на държавата остане без титуляр.