Близо 12 години след завръщането у нас, една от разследваните, съдени и осъдени в Либия по т.нар. „СПИН процес“ медицински сестри дочака справедливост.

На първа инстанция, в Софийския градски съд, Нася Ненова осъди девет от своите мъчители.

Служителите на Главно следствено управление на Джамахирията, сред които и един генерал, да платят на Нася Ненова 500 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 26 617 лева за имуществени, постанови съдия Вергиния Мичева от СГС, пише Defakto.

Това е единственото от петте дела, заведени от медицинските ни сестри, увенчано с благополучен финал – засега. Две от делата – по исковете на Кристияна Вълчева и на Валентина Сиропуло, са прекратени от СГС. Останалите две – по исковете на Снежана Димитрова и на Валя Червеняшка, все още са висящи.

Решението не е окончателно, но е говорящо. Освен емблематични процеси и  събития от най-близкото ни минало, в него се оглежда самото право като такова, по древната максима – изкуство на доброто и справедливото. Днес тя – обяснимо – събира най-вече скептици.

Незабравимо

Процесът срещу българските медици в Либия години наред бе челна новина в тв репортажите и по вестникарските страници. Факт е обаче, в България научихме за случващото се с нашите съграждани в Джамахирията със солидно закъснение.

Знайно е и друго – и най-гръмките новини заглъхват, и най-шумните процеси се забравят. От гледната точка на „днес“ СПИН-процесът в Либия е история, за мнозина вероятно и неизвестна.

За тях – накратко. Българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж бяха арестувани в Триполи през 1999 г. с обвинения всякакви, включително и за заговор срещу Джамахирията, както и за заразяването на над 400 либийски деца с вируса на СПИН.

Впоследствие към тях е присъединен и съпругът на Кристияна Вълчева д-р Здравко Георгиев.

Първоначално в България изобщо не бе известно за извършените арести, още по-малко за тежките обвинения срещу наши граждани, въпреки опити на служители от мисията ни там да бият камбаната. После всички разбрахме. Последваха и международни реакции.

След арестите през 1999 г. петте медицински сестри и палестинският лекар първо са изправени през 2000 г. пред Народния съд в Либия, където обаче делото е прекратено заради отпадане на обвиненията за заговор срещу Джамахирията. Процесът отива в Бенгази. Там медиците ни и д-р Ашраф са признати за виновни за умишленото заразяване със СПИН и осъдени на смърт, по-лека е само присъдата на д-р Здравко Георгиев. Върховният съд веднъж връща делото за повторно разглеждане, след което през 2006 г. апелативният съд отново постановява смъртни присъди. През 2007 г. Върховният съд на Либия потвърждава заключенията за вината на българските медици и д-р Ашраф, но смъртните присъди са заменени с доживотен затвор. Разрешено е наказанието да бъде изтърпяно в България. През юли 2007 г., със самолет на тогавашната съпруга на френския президент Сесилия Саркози осъдените са върнати в България. А българският президент Георги Първанов ги помилва. И те се оказаха свободни.

След „закъснението“ българската позиция все пак бе категорична – медиците ни са изкупителна жертва на режима „Кадафи“, търсещ виновни за СПИН-заразата. За Либия отпътува и екип юристи. Благополучният финал обаче надали щеше да се случи, без острите реакции на ЕС, правозащитни организации, ООН.

Станалото е лаконично обобщено в исковата молба на защитниците на Нася Ненова до българския съд: „От 16 май 1999 г. до 24 юли 2007 г., в продължение на 2755 дни Нася Ненова неколкократно е била изправяна пред съд и осъждана, но практически лишена от свобода без влязъл в сила съдебен акт„.

А червената нишка в цялата история бяха самопризнанията на сестрите, изтръгнати чрез бой с тояги,  увисване на вериги, пускане на ток, като допълнителна екстра – пред заплахата да бъдат разкъсани от специално обучени полицейски кучета.

Делата по света

Първият, потърсил сметка за изтезанията в Либия, е палестинският лекар Ашраф Ал-Хаджудж, от 2007 г. български гражданин.

Той завежда гражданско дело за непозволено увреждане пред граждански холандски съд в Хага. На 21 март 2012 г. този съд излиза с осъдително решение срещу девет високопоставени либийски полицаи, осъдени солидарно да заплатят на ищеца 750 000 евро обезщетение за нанесени материални щети и 250 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва по либийското право от 27.07.2011г. до окончателното изплащане.

Именно това решение е в основата на делата, заведени от сестрите в България. Отделно през 2009 г. петте български медицински сестри сезират Комитета по правата на човека към ООН с жалба срещу Либия за нарушаване на Международния пакт за граждански и политически права. На свое заседание на 20 март 2012 г. Комитетът е приел за основателна жалбата на българските медици за нарушение на Пакта – че третирането им от либийските власти е представлявало изтезание  и че не е било проведено своевременно, щателно и безпристрастно разследване. Либия е отговорна за натрупване на нарушения на правото на справедлив процес, особено относно нарушението на правото за несвидетелстване срещу себе си, нарушението на принципа за равнопоставеност на страните, който е бил нарушен чрез неравен достъп до доказателства и експертни мнения, както и правото на жалбоподателите да разполагат с адекватно време и средства за подготовка на своята защита чрез липсата на достъп до адвокат преди започването на процеса, категоричен е комитетът. И задължава Джамахирията да предприеме действия за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще.

Перипетиите у нас

През юли 2012 г. петте медицински сестри внасят искове срещу мъчителите си пред Софийския градски съд по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за непозволено увреждане. Гражданското дело е единствен начин за търсене на отговорност – каквито и да било други жалби са стопирани от факта, че в Либия сестрите окончателно са осъдени като престъпници. Това е и крайният им срок за внасяне на иск у нас предвид 5-годишната давност по ЗЗД.

Защитата е поета от адвокатското дружество „Доковска, Атанасов и съдружници“. По делото на Нася Ненова се явяват адвокатите Георги Атанасов и Яна Даскалова. И още – делата са разделени, за да могат сестрите да се явяват не само като ищци, но и като свидетели за преживяното в либийския затвор.

А перипетиите са огромни. Благодарение на делото в Хага, в исковете в България се посочват все пак пълните имена на мъчителите от либийската полиция, тогава служители на Главно следствено управление. Проблемите обаче са оттам нататък – как да бъдат известени, призовани и кой да защитава интересите им. И още – не маловажно, по гражданските дела у нас ищците заплащат солидни държавни такси. А, макар и свободни, медицинските сестри не са имотни и състоятелни.

Процедурата оставяше възможност за два варианта – призоваване на ответниците по конкретни, посочени от ищците адреси, или чрез уведомление чрез „Държавен вестник“, обясни за Де факто другият адвокат по делото Яна Даскалова. Уведомлението чрез ДВ обаче също не е безоблачно – при такова уведомление съдът задължително назначава особени представители на ответниците, като разходите се заплащат от ищеца и са солидни. Освен ако съдът не го освободи от заплащане по социални причини.

Именно възнаграждението за определения „особен представител“ на ответниците по ГПК е довело до прекратяване на две от делата в СГС  по исковете на Кристияна Вълчева и Валентина Сиропуло, определени от съда като „платежоспособни“.

А може и иначе – решението

По друг начин се е развило производството по иска на Нася Ненова.

Той е идентичен на останалите – за непозволено увреждане по ЗЗД. Но съдията този път освобождава ищеца и от прословутата държавна такса (4 % от стойността на иска), и от задължението да заплати за адвокат на ответниците. Вергиния Мичева от СГС е категорична – ищцата очевидно няма средства за това, но безпаричността не може да е мотив за отказ от правосъдие.

Освен това – искът е допустим пред български съд по правилата на Кодекса за международно частно право, процесът се развива по реда на българския ГПК, а материалноправните основания са в либийските закони.

Съдия Вергиния Мичева, впрочем, е известна. Освен че бе зам.-министър на правосъдието в екипите на Христо Иванов и на Екатерина Захариева, тя е първият българския съдия, пряко приложил Конвенцията за правата на хората с увреждания по дело за дееспособност у нас.

И още. В решението си съдия Мичева дава отговор на повечето изникващи у изкушените в юрриспруденцията въпроси. А именно: „Софийски градски съд е международно компетентен да разгледа предявените искове на основание чл.18 вр. чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП (Кодекс за международно частно право) и чл.107 ал.1 от ГПК.  По отношение на приложимото право съдът приема, че е приложим българския процесуален закон, на основание чл.29 от КМЧП. Приложимото към спора материално право е либийското право, съобразно разпоредбата на чл.105 от КМЧП.

• На възраженията за изтекла давност от особения представител на ответниците, отговорът е: „Възражението на ответниците, релевирано чрез техния особен представител, че предявените срещу тях искове са погасени по давност е неоснователно. Погасителната давност е материално правен институт, т.е. към настоящия казус следва да се приложи либийското законодателство, което урежда погасителната давност. Същата е 15 г. и започва да тече от датата на деликта. Ищцата е била задържана и изтезавана в началото на февруари 1999г. Исковата молба е подадена в съда на 24.07.2012г. От деликта до предявяване на исковете не е изминал 15 годишен период. Претенциите на ищцата срещу ответниците не са погасени по давност.

Исковата молба е срещу: Харб Абер Дермал, Джума Абдуллах Ал-Мишри, Салим Джума Салим, Абделмаджид Ал-Шол, Мустафа Талаха, Абдел Ал-Наас, Осама Шаабан Мохамед, Мустафа Рамадан, Мохамед ал-Харари, Абдул Хафид, Ахмед Ел-Хароби, Муса Исмаил Абу Сабия.

Адрес за призоваване: Либия, Триполи, ул.“Насър“, Главно следствено управление.

От протоколите от съдебните заседания става ясно, че генерал Харб Дермал, Мохамед Харари е ръководел операцията, Джума Мишри фактически е рапореждал всичко,  Салим Джума е бил шеф на отделението за полицейските кучета, Осама Шаабан Мохамед е бил от  основните мъчители на сестрите, Абдел Маджид Ал-Шол е химикът, вливал упойващи и наркотични вещества, Мустафа Рамадан е участвал във всичко.

Решението:

ОСЪЖДА Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., О.Ш.М., М.Р., М.А. и А.Х., всички граждани на Либийска арабска джамахирия и служители на Главно следствено управление на Либия с адрес Либия, гр.***, ул.“***“, Главно следствено управление, да заплатят на Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата 500 000 /петстотин хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от противоправно поведение спрямо ищцата, изразяващо се в изолация, травматични увреждания, изтезания, в унизителното и нечовешко третиране, в причиняване на страдания, извършени в периода 09.02.1999г. – 24.07.2007г. на територията на Либия, както и сумата  26 617 /двадесет и шест хиляди шестстотин и седемнадесет/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от пропуснат доход за периода 09.02.1999г. – 24.07.2007г., ведно със законната лихва по либийското право върху двете суми от 24.07.2012г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди от пропуснат доход за разликата до претендирания размер от 30 000лв., ведно със лихвата за забава от датата на исковата молба.

ОТХВЪРЛЯ  исковете на Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** срещу А.А., А.Е. и М.И.А., граждани на Либийска арабска джамахирия, за заплащане на обезщетение за търпени имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 530 000лв. ведно с лихва за забава от датата на исковата молба, като неоснователни.

ОСЪЖДА Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., О.Ш.М., М.Р., М.А. и А.Х., всички граждани на Либийска арабска джамахирия да заплатят по сметката на Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК държавна такса и разноски в размер на 31 146,39 /тридесет и една хиляди сто четиридесет и шест лева и 39 стотинки/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .