Българска медицинска сестра и съпругът ѝ преживяха COVID-19 в Милано с помощта на лекар от София.

Лидия Георгиева днес отново е на работа в старчески дом, а благодарността на семейството е насочена към д-р Десислава Меджидиева, разказва bTV.

Лидия е медицинска сестра от 37 години. У нас е работила в "Бърза помощ", в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, както и като операционна сестра. От 2007 г. живее в Италия.

С болестта се среща в момента, в който вижда, че лицето ѝ е мъртвешки сиво: "Една вечер за първи път случайно видях, че изглеждам така, след като се погледнах в огледалото, в банята. През ум ми мина, че може да е и от осветлението. Но на сутринта се видях отново на дневна светлина и бях със същия цвят. Съпругът ми по-късно сподели, че дори го било страх да ме гледа, а през нощта ставал, за да види дали дишам. Той също беше посивял, но не като мен. Също имаше кашлица, но по-слаба. Мен ме болеше цялата мускулатура на гърдите от тази непрекъсната суха и мъчителна кашлица. Успоредно с лекарствата пиехме и много чайове, както и смеси с мед и лимон, или лук с мед... Но кашлицата не минаваше". 

Как се чувства човек, който е болен от коронавирус: "Бях изгубила усета си за вкус, както и мъжът ми. Температура поддържахме около 15-20 дни. Аз не усещах и мирис, освен една досадна миризма - като на някаква непозната билка, която ме следваше, в което и помещение да вляза. В момента, в който тестът ми беше отрицателен, спрях да усещам тази миризма. А усетът за вкус ми се върна може би месец, след като вече бях болна".

Снимка: Лидия Георгиева

Медицинската сестра е категорична: "Мен ме спаси лекар от България – д-р Меджидиева, на която ще съм задължена цял живот. Тя ми се обаждаше по три пъти на ден и продължи да го прави и когато премина най-тежкото ми състояние от болестта. Препоръча и витамини за укрепване на имунитета – магнезий, цинк и витамин Е".

"Тук, в Милано, бяха толкова объркани и толкова неадекватно действаха... Успях да имам всички тампони за проби благодарение на това, че съм медицински работник и в сила влезе задължително да бъдем тествани", разказва още Лидия.

Битката с коронавируса продължила два месеца, като през втория Лидия чувствала единствено умора: "Този вирус тотално „изпива” силите, затова и възстановителният период също е много труден. Разхождахме се със Стефан, тъй като имаме вътрешен двор, но след полунощ, за да не се срещаме с никого. В началото едва завършвахме една обиколка на двора, постепенно успяхме да правим по 2-3. Едва след десетина дни стигнахме до 8-10 обиколки".