В агенцията работят 18 000 държавни служители

НАСА - Националното управление за аеронавтика и космически изследвания на САЩ, навърши 65 години. Като своя дейност агенцията посочва на сайта си, че "изследва непознатото във въздуха и космоса, прави иновации в полза на човечеството и вдъхновява света чрез открития".

В НАСА работят 18 000 държавни служители, има хиляди изпълнители и годишен бюджет от 23 милиарда долара, предава БТА.

Космическата агенцията има 20 изследователски центъра и съоръжения в САЩ, сред които за климата на Земята, за Слънцето, Слънчевата система и проучвания и разработки в областта на аеронавтиката.

Сред големите проекти с хора в космоса са Международната космическа станция и програмата "Артемида" ("Артемис"), която има за цел да изпрати хора на Луната още през настоящето десетилетие.

НАСА е учредена чрез Закон за националното въздухоплаване и изследване на космоса, подписан от президента Айзенхауер на 29 юли 1958 г., за да развива "дейности в космоса, които да бъдат посветени на мирни цели в полза на цялото човечество."

Голяма част от изследванията, служителите и програмите на агенцията са наследени от Националния консултативен комитет за аеронавтика, който е сформиран през 1915 г. в разгара на Първата световна война, когато са необходими напреднали технологии за самолети.

Други подразделения са включени в НАСА след нейното създаване на 1 октомври 1958 г., като Лабораторията за реактивни двигатели на армията, която по-късно изследва Слънчевата система, и Арсенала "Редстоун" в Хънтсвил, Алабама (който сега е Център за космически полети "Маршал"). Днес дейностите с астронавти са съсредоточени в Космическия център "Джонсън" на НАСА в Хюстън, а науката за Слънчевата система - в Центъра за космически полети "Годард" близо до Балтимор.

Причините за създаването на НАСА са сложни, една от тях е Студена война между САЩ и СССР. Тя стимулира ракетната технология. НАСА обяснява, че е създадена поради "технологичния напредък в други страни", като казва, че изоставането по космическите въпроси "би поставило Америка не само в технически неблагоприятно положение, но и в икономическо и може би дори военно положение".

През 1957 г. Съветският съюз изстрелва първия космически спътник. НАСА също работи по такъв апарат и след няколко неуспешни опита първият - "Експлорър-1", достига орбита на 31 януари 1958 г.

Сред основните пилотирани космически програми на НАСА са проектът "Меркурий" за изпращане на човек в космоса. Първият астронавт Алън Шепард излита на 25 май 1961 г., шест седмици след Юрий Гагарин. Следва проектът "Джемини", в който мисиите са от двама астронавти. Те тестват технологии и процедури преди лунната програма.

Кулминация на лунната програма "Аполо" е спускането на 12 астронавти на Луната. Началото поставя "Аполо 11" - на 20 юли 1969 г. спускаемият апарат "Ийгъл" каца на Луната, а на 21 юли 1969 Нийл Армстронг стъпва на повърхността ѝ, последван от Едуин Олдрин. Трима астронавти обаче загиват и това налага продължително разследване и технически промени.

Първата американска космическа станция е "Скайлаб", но тя е повредена при изследването през 1973 г. и това налага няколко пилотирани полета за поправянето ѝ в открит космос. Тя приема три екипажа. Работата ѝ приключва през 1981 г.

Полетите на космическите совалки започват през април 1981 г. и завършват през 2011 г. след общо 135 мисии. Загиват обаче два екипажа от по седмина астронавти. Совалката има ключова роля за развитието на Международната космическа станция и поддържането на телескопа "Хъбъл".

Международна космическа станция (МКС), чието изграждане започва през 1998 г., посреща постоянни екипажи от 2000 г. Нейната цел е да служи като тестова площадка за наука и за изследване на човешкото здраве при дългосрочни мисии. След извеждането от употреба на совалките американски астронавти летят но МКС с руските кораби "Союз" до 2020 г., когато е изстрелян първият пилотиран кораб "Дракон" на "Спейс Екс".

Междувременно НАСА финансира разработването на пилотираните кораби "Дракон" на компанията "Спейс Екс" и "Старлайнър" на "Боинг".

Програма "Артемида" ("Артемис") на НАСА има за цел да върне хората на Луната. "Артемида 1" без екипаж прелетя успешно около Луната през 2021 г., а мисията с екипаж "Артемида 2", се очаква да последва около 2024 г. Мисията за кацане "Артемида 3" е насрочена най-рано за 2025 г. или 2026 г.

Редица космически апарати на НАСА изследват Слънчевата система. Сред най-забележителните от тях са програмата "Пионер" от зората на космическото инженерство, когато има много провали, но НАСА успява да изпрати сонди до Луната, Венера, Юпитер и Сатурн.

По програмата "Маринър" от 1962 г. до 1973 г. са изпратени космически апарати до Меркурий, Венера и Марс. Мисията "Маринър 9" е първият апарат на орбита около Марс. Той открива каньони и вулкани, докато специалистите на земята още мислят, че повърхността на планетата е като лунната.

Космическите апарати "Викинг 1" и "Викинг 2" кацат на Марс през 1976 г. и работят там с години.

"Вояджър 1" и "Вояджър 2" са изстреляни през 1977 г. "Вояджър 2" прелита край Уран през 1986 г. и "Нептун" през 1989 г. И двата апарата изследват Юпитер, Сатурн и десетилетия по-късно междузвездното пространство, откъдето още изпращат информация. В апаратите е поставена позлатена плоча със записи на звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята. Сред тях е песента "Излел е Делю хайдутин" на Валя Балканска.

Космически телескоп "Хъбъл" е изстрелян през 1990 г., за да изследва Вселената. Той още е активен и е най-известен с това, че потвърждава ускоряването на Вселената, наред с много други открития.

Наследникът на "Хъбъл" - космическият телескоп "Джеймс Уеб", беше изстрелян през 2021 г., за да изследва най-ранните галактики и историята на Вселената.

"Лунар рикънисънс орбитър" е изстрелян през 2009 г., за да картографира повърхността на Луната. Данните от апарата сега се използват за планиране на програмата "Артемида".

По програмата за изследване на Марс НАСА изпраща няколко орбитални и спускаеми апарати. Първият е марсоходът "Съджърнър", който каца с помощта на "Патфайндър" през 1996 г. Следват роувърите "Спирит" и "Опортюнити" през 2004 г., "Кюриосити" през 2012 г. и по-авангардният "Пърсивиърънс" през 2021 г. "Кюриосити" и "Пърсивиърънс" още работят на Червената планета. През 30-те години е планирана мисия за връщане на взети проби от Марс съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА).

Едновременно с космоса, НАСА изследва и Земята от десетилетия - наблюдава промените в климата, пожари, водни басейни, екстремни метеорологични явления и прави прогнози. За целта са изстреляни десетки спътници. Сред тях е серията "Ландсат", поддържана съвместно с Геоложкия институт на САЩ, серията на геостационарна орбита (GOES), поддържана съвместно с Националното управление по изследване на океаните и атмосферата, индивидуални спътници като "Аква" и Тера".

Други космически апарати на НАСА, изследвали Слънчевата система, са "Магелан" до Венера, "Марс рикънисънс орбитър" до Марс, "Галилео" (с ЕКА) и "Джуно" (Юнона) до Юпитер, мисията "Касини-Хюйгенс" (с ЕКА) до Сатурн, мисията "Нови хоризонти" до Плутон и пояса на Койпер и няколко космически апарата до комети и астероиди.

Основен акцент в програмата на НАСА са мисиите "Артемида" и завръщането на човек на Луната. Освен тях космическата агенция е планирала и пилотиран полет до Марс в средата на 30-те години.