Народното събрание прие промени в Закона за здравето
- Редактор: Снежана Николаева
- Коментари: 0
Лечението на редките заболявания ще се заплаща и след пълнолетието на децата
Народното събрание на първо и второ четене промени в Закона за здравето, свързани с лечението на редки заболявания. Измененията, внесени от Кирил Петков (”Продължаваме промяната – Демократична България“) и група народни представители, бяха подкрепени единодушно и на двете гласувания.
Промените предвиждат лечението на редки заболявания с лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели, започнало преди навършване на 18-годишна възраст на пациента, да продължава да се заплаща със средства от държания бюджет и след пълнолетие до приключване на лечението. Според вносителите по този начин ще се гарантира достъпът до лечение и ще се осигури неговата непрекъснатост за тези пациенти, независимо от тяхната възраст, съобщават от парламента.
Народното събрание прие на второ четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с които се дава възможност за облекчена административна тежест срещу банкова гаранция от 1 млн. лв. в полза на Националната агенция за приходите. Измененията са внесени от Божидар Божанов („Продължаваме промяната-Демократична България“) и група народни представители.
С промените се дава правна възможност за лицата, които предварително са предоставили обща банкова гаранция в размер, не по-малък от 1 000 000 лв., да се намали административната тежест по отношение на упражнявания от Национална агенция по приходите фискален контрол, свързан със стоки с висок фискален риск чрез съкращаване на времето, необходимо за извършване на контролните действия или проверки спрямо движението на стоки с висок фискален риск - при получаване, разтоварване и освобождаване на превозваните стоки.
Парламентът прие на второ четене промени в Закона за Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Според приетите текстове Агенцията по вписванията незабавно осигурява чрез системата за взаимно свързване на регистрите предоставянето на безплатна информация относно вписването, съответно закриването на клон на чуждестранно лице, както и относно фирмата, правната форма, регистрационния номер, седалището, представителството, управителните и контролните органи, започването или прекратяването на производство по ликвидация, обявяването в несъстоятелност и заличаването от регистъра и данни относно обявените актове на вписано в търговския регистър дружество.
Народното събрание гласува на второ четене промени в Закона за Европейската заповед за разследване. Те предвиждат лицата, чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от изпълнението на Европейската заповед за разследване, да могат да обжалват материалноправните основания за нейното издаване в 14-дневен срок от датата на узнаване за извършване на действието по разследване или съдебното следствено действие пред съответния първоинстанционен съд, когато заповедта е издадена в досъдебното производство, и пред съд, който я е издал - в съдебното производство.
Парламентът одобри на второ четене законопроект за ратифициране на споразумението за участие на Република България в Програмата на ОИСР за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро (117 350 лева). Споразумението е сключено чрез размяна на писма от 17 и 21 август 2023 г.
Програмата на ОИСР за Украйна е официално обявена по време на годишната министерска среща на Организацията, проведена на 7 и 8 юни 2023 г. в Париж, като целта е да подпомогне усилията на страната в процеса на реформи по пътя ѝ към членство в ЕС и ОИСР, се посочва в доклада на парламентарната комисия по външна политика.
Програмата надгражда и доразвива Плана за действие на ОИСР за Украйна, който се прилага от 2015 г. Периодът на изпълнение на Програмата е четири години. Дейностите и мерките, заложени в нея, са на обща стойност 16,5 млн. евро за целия четиригодишен период. Предвижда се финансирането да бъде изцяло с доброволни вноски от страните членки на ОИСР, кандидати за членство и партньори, които имат желание да я подкрепят.
Народното събрание прие на първо четене два законопроекта за промени в Закона за железопътния транспорт. Единият законопроект е внесен от народния представител Димитър Найденов („Продължаваме промяната – Демократична България“), а вторият – от Министерски съвет.
Законопроектът, внесен от народния представител Димитър Найденов, създава възможност за съхраняване на електронен носител на пътния лист на локомотива, удостоверението за спирачната маса на влака, бордовият дневник на локомотива и разписанието на влака. Законопроектът с вносител Министерския съвет предвижда промени, свързани с мотивирано становище на Европейската комисия по процедура за нарушение на България при транспониране на европейска директива за отваряне на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура.