Днес психодесните почитат жертвите на комунизма. На Народния съд. Безспорно е имало много невинни жертви, дори такива убити без съд и присъда. Имало е мракобесие и диктатура.

Но! Но също така си спомням Вапцаров, разстрелян на стрелбището, велик поет на България. Лиляна Димитрова, Вела Пеева, ястребинчетата, отрязаните партизански глави. Не казвам, че са били съвсем невинни /с изключение на децата/. А това, че е недопустимо подобни убийства, особено с такива зверски методи. Няма престъпление, което да опровдава да ти отрежат главата и да я оставят на площада всички да я гледат.

Да си припомняме ли стачките на тютюневите работници, кърваво потушени? И това, че по фабриките са работили малки деца. Не за дълго, защото крехките им тела не са издържали на дългите работни дни и нощи. Да си припомняме ли, че наред с големите благодетели и бизнесмени по онова време, е имало и диви експлоататори? И пропастта между бедни и богати.

Не защитавам и партизаните. И сред тях е имало изверги, убивали жестоко. И сред тях не е имало читави. Но тежестта на властта е още по-голяма, защото възможностите са много по-големи. Отговорността е голяма.

А сега…..представете си нов Народен съд. И имената: Бойко Методиев Борисов, Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Александър Йорданов, Александър Тодоров, Иван Костов, Филип Димитров, Петър Стоянов, Муравей Радев и т.н., списъкът е доста дълъг. Как се чувствате?

И защото всяка присъда е В ИМЕТО НА НАРОДА!

Елена Гунчева