Бизнесът вещае пълен апокалипсис, ако финансовото министерство не даде отсрочка и не промени част от текстовете.

Бурята в чаша вода, която се заформи от влизането в сила на новите разпоредби от Наредба Н-18/2006 за фискалните устройства, е напът да се превърне в истинско бедствие. Такова е основното заключение от провелата се днес отворена дискусия по темата, организирана от Българска стопанска камара (БСК). На срещата бяха поканени представители на компетентните институции и на браншови организации от всички сектори на икономиката.

Представители на Националната агенция за приходите (НАП) и Министерство на финансите (МФ) обаче липсваха.

„Празният стол тук е за Министерството на финансите, любезно поканени днес. Смятам, че понякога хората, присъствайки, говорят безсмислени неща, а други, отсъствайки, казват страшно много. Така че благодаря на министър Горанов“, каза при откриването на форума председателят на БСК Радосвет Радев, пише Investor.BG.

Бизнесът е категоричен, че идеите на новите разпоредби са много добри, но реализацията им в подзаконовия нормативен акт, е напълно „варварска, некадърна и на места граничеща с умишлена злонамереност“. Фирмите твърдят, че изискванията за касовите апарати и софтуерът към тях няма по никакъв начин да засегнат сивия сектор и всеки, който и досега е бил нелегален, ще остане в сянка. От нереалистичните срокове обаче ще пострада легалният и коректен бизнес.

„НАП е сбъркала почти във всичко, свързано с промяната в изискванията за софтуера на касовите апарати. На първо място администрацията не трябваше да прави от бизнеса свой противник, а свой съюзник в тази тема, защото светлият, нормален и прозрачен бизнес в България има абсолютно същия интерес сивите парични потоци в икономиката да изчезнат“, каза Радосвет Радев, председател на БСК.

Главният финансов директор на БСК Станислав Попдончев представи резултатите от експресно онлайн допитване, осъществено от БСК в периода 6-10 февруари т.г., в което са се включили 2493 фирми. Според анкетираните средната инвестиция за всяко устройство, подлежащо на промяна (вкл. разходите за Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, по-известен като СУПТО), ако са необходими, е 2423 лв., а средният срок за въвеждане на СУПТО в експлоатация (вкл. закупуване, въвеждане в експлоатация, обучение на персонала) е 18 месеца. За сравнение, Наредба Н-18 предвижда 6-месечен срок, при това на фона на неясни формулировки, които не позволяват на разработчиците на софтуер да предложат на пазара подходящия СУПТО.

Анкетата на БСК показва още, че 78% от респондентите използват СУПТО, 54% от са запознати с изискванията на Наредба Н-18, но 44% имат само частична яснота, а това възпрепятства прилагането на изискванията в определените срокове. На този фон не е изненадващо, че 65% от анкетираните заявяват, че няма да успеят да изпълнят изискванията на Н-18 в нормативно определения срок (31 март 2019 г.), а други 27% се затрудняват да преценят. Едва 8% декларират готовност да отговорят на изискванията в срок.

95% от участниците в анкетата декларират, че не са подменили своя софтуер, а като основни причини за това посочват неясноти в Н-18, необходимост от цялостна преработка на софтуера и промяна на цялостната бизнес логика, както и липсата на одобрен от НАП софтуер, който да може да отговори на конкретните нужди на бизнеса.

Едно от големите притеснения на бизнеса е свързано със заложеното в Н-18 задължение за свързване на софтуера с касовите апарати и предоставяне на source-кода, който представлява обект нa интелектуална собственост. 71% от анкетираните заявяват, че имат притеснения от изтичане на чувствителна фирмена информация, съдържаща се в използвания от тях софтуер, вкл. рецептурници, търговски надценки и отстъпки, лични данни на клиенти и пациенти (при личните лекари), и т.н.

Търговската тайна на стотици фирми е изложена на потенциална опасност, категорични са работодателските организации. Софтуерни фирми също изразиха притесненията си, че се отваря врата, през която лесно може да изтече конфиденциална информация като ноу хау, рецепти, кодове, списъци с доставчици и т.н.

Според анкетата на БСК повечето фирми заявяват, че са им необходими между 12 и 18 месеца, за да имплемнтират новите разпоредби. Почти всички фирми (95%) са заявили, че не са готови да отговорят на изискването с променен касов апарат от 31 март тази година, което се отнася за регистрираните по ДДС.

Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация предупреди, че половината от бензиностанциите в страната няма да са готови да изпълнят новите изисквания за касовите бележки. Според последните промени в наредбата за отчитане на оборота чрез фискални устройства до края на март върху касовите бележки от бензиностанциите трябва да се отпечатват и размера на ставките по ДДС и акциза, както и цена без акциз и ДДС и покупната цена, на която горивото се доставят в обекта. 50% от бензиностанциите няма да могат да изпълнят това изискване и ще бъдат принудени или да затворят, или да работят незаконно, обясни Бенчев.

Поставянето на срока 31 март за изпълнение на тези изисквания е абсурдно, тъй като до 30 юни бензиностанциите трябва да сменят използваните от тях Електронни системи с фискална памет (ЕСФП), чрез които отчитат оборота. Те бяха задължени да направят това с предишните промени в наредбата за отчитане на оборотите. За да бъдат изпълнени новите изисквания в кратък срок, трябва да бъде актуализиран софтуерът на всички бензиностанции в страната като все още не е ясно точно как може да стане това и колко ще струва. „Няма логика и смисъл в тази спешна промяна, при положение че само след три месеца пак ще трябва да бъдат сменени всички системи за отчитане на продажбите на горива“, каза Светослав Бенчев

Според Ясен Танев от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер програмистите не са в състояние да разработят необходимия код за касовите апарати заради кратките срокове.

По данни на НАП в страната има 380 хил. фискални устройства. Според данъчните към момента около 20 хил. касови апарати и фискални принтери вече подават данни съгласно новите изисквания. Същевременно от Българския институт по метрология (БИМ) заявиха, че към момента едва 38 устройства отговарят на изискванията, като подадените заявления за сертифициране са 110, от които са проверени 58 модела касови апарати. 

В началото на януари от приходната администрация заявиха категорично, че хаос с новите фискални устройства и софтуера няма да има. Данъчните призоваха фирмите да започнат веднага подмяна или актуализация на касовите си апарати, а не да чакат до последния момент.

Валентин Савов, председател за България на Международната данъчна асоциация (IFA), резюмира и основните проблемни изисквания, които би следвало да бъдат преработени и/или премахнати изцяло, като рискови, противоречащи на законодателството и на установените правни принципи, прекомерни, неприложими, неизпълними и т.н. Такива са:

• Дефинирането на СУПТО, електронен магазин и др., тъй като в момента са възможни всякакви интерпретации;

• Предварителното огласяване до всички ползватели на един софтуер, че той не отговаря на изискванията на Н-18, преди съответният акт да бъде проверен за законосъобразност от съда;  

• Задължението за предоставяне на достъп до “одиторския профил“ и директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта СУПТО. Това е неконтролиран достъп до данни за клиенти, отстъпки, номенклатури, доставчици, търговска информация, информация представляваща търговска тайна и ноу-хау;

• Създаването на неоправдани и нецелесъобразни трудности пред бизнеса с оглед въведеното задължение да се въвеждат данни в СУПТО за оператора на СУПТО – служителите по трудов или граждански договор;

• Липсата на възможност за поддържането на тестови и обучителни режими на работа на СУПТО;

• Противоречие със законови начини за предлагане на съобщителни и телекомуникационни услуги чрез тристепенна система препродажба на таксата на SIM картата на крайния потребител.

Сериозни проблеми има и при ERP-системите, с които реално работят 40% от българските фирми. При тях внедряването на наредбата е факт при едва 0,12% от компаниите.

Независимият експерт Наско Шарков коментира, че в сравнение с Европа България е в каменната ера, що се отнася до моделите касови апарати, които се използват на територията на страната. По думите му нито един модел в момента не може да бъде „ъпдейтван“ дистанционно, а техническата подготовеност на приходната администрация за новите текстове на наредбата са на ниво „Правец“.

В заключение председателят на БСК Радосвет Радев обобщи, че вместо към дигитална трансформация тази наредба изпраща българската икономика към дигитална деградация и че може да се говори за ДАНС-анизация на НАП, тъй като приходната агенция ще има практически пълен достъп за следене на бизнеса, вкл. за неща, представляващи търговска тайна, без да има необходимата защита от нерегламентирано изтичане на подобна информация към трети страни.

„Под благовидния анонс, че се бори срещу сивата икономика, тази наредба инквизира за сетен път белия бизнес“, заключи Радосвет Радев и настоя за продължаване на диалога с НАП и МФ, независимо от отсъствието им днес. Той подчерта, че БСК и браншовите организации няма да спрат усилията си за удължаване на сроковете и спешно стартиране на работни групи за преработка на конфликтните текстове в Наредбата.

Малко предистория

С промени в законодателството от 1 април 2019 г. се забранява едновременната употреба на касов апарат и софтуер, управляващ продажбите в един и същи обект, без софтуерът и касовият апарат да са свързани и софтуерът да отговаря на новите изисквания в наредба Н-18/2006г. Въвежда се изискване софтуерът задължително да управлява всички фискални устройства или принтери. Едновременно с това са въведени и нови изисквания към касовите апарати, като всяка касова бележка трябва да има отпечатан QR код и данни за нея да се подават към сървърите на НАП в реално време. Новите правила забраняват издаването на т.нар. служебни бонове. 

Проблемите със софтуера са предимно за големите компании, които имат свои собствени програми за продажбите. Става дума за около 25% от бизнеса в страната. Иначе, един нов касов апарат струва между 180 и 400 лв., в зависимост от нуждите на търговеца. Софтуерът е значително по-скъп, но това касае предимно големите фирми и веригите.

От приходната агенция съветват всеки търговец, който ползва софтуер за управление на продажбите, да се свърже с производителя му и да провери дали той ще бъде доработен съобразно новите правила. Производителите на подобен софтуер, от своя страна, са длъжни да декларират съответствие на продуктите си с променените законови изисквания, а публичен списък на софтуерите е достъпен на Портала за електронни услуги на НАП.

От приходната администрация са категорични, че не се очакват технически проблеми, свързани с обработката на информацията или сървъра от страна на НАП. Според тях няма дефицит на фискални устройства и принтери, както твърдят представители на бизнеса, а 50% от съществуващите касови апарати отговарят на изискванията и при тях ще се наложи само актуализация на софтуера.