Искал ли е посланикът ни в Лондон броят им да бъде намален?

Броят на изборните секции във Великобритания отново нажежи страстите дни преди началото на предизборната кампания. И, ако преди вота на 4 април напрежението беше заради ограничения им брой от 35, то сега искрата пламна от предложение за редуциране на броя на секциите на един адрес.

Скандалът избухна след заседанието на ЦИК, проведено на 24 май, на което членът на комисията Цветозар Томов от квотата на „Демократична България“ съобщи за постъпило от посолството в Лондон писмо, с което се предлага оптимизиране на автоматично откритите секции.

Въз основа на данните, с които разполагаше за изборите в 5-годишния период, със свое решение от 18 май ЦИК първоначално определи 86 автоматични секции за Обединеното кралство. От посолството обаче предлагат почти навсякъде, където е предвидено да се открият 2, 3 или 4 секции на един адрес, те да бъдат сведени до една.

Без окончателно решение

„От посолството излизат с аргумента, че, предвид по-големия брой секции, които ще се разкрият този път в Обединеното кралство, те не очакват да има такъв натиск и толкова хора, които да гласуват на съответните места, и считат, че този редуциран брой секции би бил достатъчен”, обясни Томов мотивите на посланика. Членът на комисията Любомир Гаврилов („Има такъв народ“), напомни, че когато са определяли първоначалния брой на автоматичните секции, изборните комисари са следвали буквата на закона и изрази сериозни опасения, че с подобни действия ще се саботира машинното гласуване.

След разгорещеното обсъждане ЦИК не взе окончателно решение.

Дискусията в комисията предизвика спешна онлайн среща на изборните доброволци във Великобритания в късните часове на 24 май. Тяхната неформална организация извършва съществена работа при реализирането на изборния процес в Обединеното кралство.

С тяхна помощ се провежда кампания за подаване на заявления за откриване на нови секции, намиране на помещения за тях и окомплектоване на изборните комисии с техни представители.

Мнението, което изразяват техни представители, е, че изборният процес не трябва да допуска ситуацията от изборите, проведени на 4 април и километричните опашки с гласуващи.

Отговорът на посланика

В свое изявление посланик Марин Райков определи твърденията, че иска ограничаване броя на секциите като спекулации и директни манипулации и обясни още веднъж позицията си специално за bTV: „Нашето предложение беше тройните и четворните секции да бъда разпръснати за да обхванем колкото се може повече желаещи да гласуват, а към това да се добавят и още нови секции. Затова предложихме като начален работен разчет да предвидим увеличение до 120 секции в Обединеното кралство. ЦИК, обаче, реши засега да ги намали на 86 и това е негово право. Но истината е очевидна: Не само, че не сме търсили намаляване на общия брой, а точно обратното“.

Посланик Райков цитира и текста от докладната си: „След отпадането на ограничението от 35 секции за държави, които не са членки на ЕС и свалянето на прага за разкриване на секции от 60 на 40 заявления е много трудно да се прогнозира общият брой секции, които ще бъдат разкрити на територията на ОК. Обръщаме внимание, че подадените заявления за изборите на 4 април бяха достатъчни за разкриване на почти 90 секции и то при праг от 60 заявления. При запазване на активизацията на българската общност в ОК със сигурност ще бъдат подадени заявления за разкриване на поне 100 секции. Поради тази причина, в план-сметката сме заложили средства за 120 секции, като се надяваме общият брой да не надхвърли тази цифра. Организирането на избори при подобен рекорден брой секции в една държава ще представлява непосилна задача за Посолството, ако то не получи необходимата подкрепа от ЦУ на МВнР и от ЦИК".

Какво следва?

Възникналата ситуация поставя редица въпроси за практическото прилагане на промените в Избирателния кодекс.

Какъв ще бъде броят на машините за гласуване в секциите и в кои секции ще се гласува машинно, как ще се окомплектоват съставите на секционните избирателни комисии, ще могат ли да се намерят помещения за секциите? Отговорите на тези въпроси ще поставят за пореден път на изпитание както доброволците, които подпомагат организирането на изборите в чужбина, така и дипломатическите представителства, които ги обезпечават.