Част от монетите, които археолози откриха в гърне в крепостта Калиакра, са български сребърни аспри, отсечени по времето на цар Иван Александър (1331-1371), съобщиха от Националния исторически музей.

Археолозите са установили и монети, отсичани след смъртта на цар Иван Александър извън Търново, девет монети от времето на Видинския управляващ Йоан Срацимир. Представени са и 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети, като разчетените са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III.

Открити са и осем златни венециански монети - "зечино д'оро", които тежат 3,5 г и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. Монетите са от времето на дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354). Находката от Калиакра съдържа също няколко от редките екземпляри на едра сребърна монета, наричана от археолозите "ставратон" и неговите малки нуминали. Сред откритите монети има и влашки с кирилски надписи и една татарска.

От Музея съобщиха на 22 август, че археолозите са открили съкровище в крепостта Калиакра в малко глинено гърне, скрито под подовото покритие на помещение, опожарено в края на 14-и в. Находката е от 957 предмета, сред които 873 сребърни и 28 златни монети. Съкровището е открито при редовните археологически разкопки, които се осъществяват от 15 години в крепостта Калиакра.

През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата, община Каварна и НИМ, чийто директор доц. д-р Бони Петрунова е ръководител на екипа. Участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от НБУ и Шуменския университет.