Все мрънкам, че новите мъже в живота ми са наследници на някогашните евнуси. Все трябва аз да ги коткам, та да вземат най-накрая срамежливо с краче да напишат в пясъчника, че ме харесват.

Хубаво де, няма да се правя на мила и добра. Лоша съм със страхливите мъже. Направо ги кастрирам. Рязко, от дъно, безкомпромисно. Страшна съм за момчетата, които стъпват около мен като мъничка японка, която си знае историческото местоположение – три крачки зад гърба на благоверния.

Безмислостна съм към онези, които ме гледат с влажен поглед на юница, ама все не могат да ме прекарат като голямото парче сено през ларинкса си. Безжалостна съм към господата, които все ми подсказват чувствителната си душа, препоръчвайки ми някой толкова захаросан филм, от който заплашително ми се качва шикерът в кръвта. Не че от време на време не се посипвам с лигава глазура по собствено усмотрение. Но напоследък често ми се налага да благодаря на висшите сили, че са ми позволили да съм умница в този живот, та да мога да разпознавам любовните сигнали, скрити зад поредното целулоидно предложение.

Аман от филмови критици без топки!

Аман от свалячи, които оставят на съхранение при мен любимата си чаша за бира и рекламна партийна тениска, та да намерят повод, за да си ги вземат. За да ме поканят да се насладя на взора им, притеснен от желание, с който ме поглеждат срамежливо зад ръба на очукана халба.

Аман от обиграни танцьори, които чакат да пуснат въздълъг ретро блус, та да се престрашат да ми покажат колко са неадекватни в отъркването си в мен на дансинга. Които ме канят на изложба на Климт, за да ми покажат „Целувката”, намеквайки ми поговорката: „Говоря ти, дъще, сещай се, снахо.”
Добре, сещам се! Ама ако мога сама да се свалям и вкарвам в капани, то тогава за какво ми е плахият юноша бледен? За да му помпам скротума периодично с его атмосфери, та да не стои така безпризорно спихнат! Сори, ама не на мене тия.

Искам най-накрая да се появи оня мъж, който ще остави отпечатък от тялото ми върху стената, разбивайки страховете и задръжките ми, инжектирани със страстта му. Онзи, който безстрашно би крещял името ми в банята, докато техните спят в стаята му за гости. Онзи, който безсрамно би изрисувал голия ми силует върху фототапета в хола на стария ерген вуйчо му. Онзи, който би ме запознал с майка си все едно не е нищо работа, а всъщност казва всичко.

Онзи, на който няма да ми се налага да кажа: „Намери си топките и тогава говори с мен!”

Христина Стоянова