Тричленен състав на Върховния касационен съд измени присъдата на Апелативен съд – Велико Търново, като намалява наложеното на Петко Славов наказание „лишаване от свобода“ от 4 на 3 години. Оставя в сила присъдата в останалата част. Решението е окончателно, пише Бряг

Делото е образувано по жалба на подсъдимия срещу присъдата на Апелативен съд – Велико Търново, с която е отменена присъда на Окръжен съд – Русе. С първоинстанционната присъда Петко Славов е признат за виновен за причиняване по непредпазливост при управление на МПС на смъртта на 5-годишно момиче и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, след задължителната редукция на наказанието с 1/3 поради проведено съкратено съдебно следствие, му е наложено наказание от 3 г. „лишаване от свобода“. Лишен е от право да управлява МПС за срок от 5 г.

С въззивната присъда първоинстанционната е отменена и подсъдимият е признат за виновен в извършването на по-тежко наказуемо престъпление, за което е бил обвинен първоначално с обвинителния акт – причиняване по непредпазливост при управление на МПС на смърт на едно лице, като е избягал от местопроизшествието. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 г., лишен е от право да управлява МПС за срок от 5 г.

Съдебният състав на ВКС не приема аргументите на защитата, свързани с квалифициращото обстоятелство – бягство от местопроизшествието. Върховните съдии посочват, че пред първата инстанция е активиран редът по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК – подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях. Ако е желаел да спори по възможността за възприемане или не на определено съставомерно фактическо положение, отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт, то деецът и поддържащият позицията му защитник не е следвало да искат преминаване в диференцираната процедура (водеща до намаляване на наказанието с 1/3), а да доказват правотата на претенцията си в един пълноценен съдебен процес. „Просто казано, обсъжданата процесуална уредба не може да се ползва от една страна за привилегироване на подсъдимия с оглед налагане на наказанието при условията на чл. 58А НК, а от друга – при нейното експлоатиране той да може да претендира неустановеност на съставомерни факти“, пише в мотивите. В решението се казва още, че за оправдаване на Славов от страна на ВКС, каквото искане е възведено в жалбата и допълнението към нея, и дума не може да става, тъй като признатите факти са престъпни.

Тричленният състав на ВКС не се солидаризира с претенцията на подсъдимия, че наказанието е отмерено в цитирания размер („лишаване от свобода“ за 4 г.), за да се задоволят обществените нагласи за по-високи наказания за престъпленията по транспорта, и по-важно, че съдът е изложил именно такова съображение. Върховните съдии споделят постановката, сочена от защитата, залегнала в решението по к.н.д. № 276/2019 г., че „намаляването на броя на пътните инциденти с тежки последици не може да се постигне с налагане на високи наказания, а чрез повишаване на културата на водачите на МПС, чрез формиране на съзнание за ценността на човешкото здраве и живот, с неотменността на наказателната отговорност при извършено престъпление и налагането на наказателната санкция при спазване на законовите изисквания“.

Според съдебния състав на ВКС прочитът на атакувания съдебен акт в коментираната част не обуславя извод за съдебно поведение в противоречие на изписаното, особено предвид това, че наказанието е отмерено при превес на смекчаващи обстоятелства.

Според върховните съдии няма съмнение, в съобразие с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт и приета фактология, че момиченцето е предприело внезапно навлизане на пътното платно и по този начин е допринесло за настъпилия противоправен резултат.

А предвид действително извършеното нарушение на специалното законодателство от страна на касатора, без правно значение е въпросът дали придружаващата баба е следвало да остави малкото момиченце да се движи само, водейки при това и куче, което е възможно да го принуди да промени посоката си на движение и да се превърне в пътна опасност. Детето е обект на преценка с оглед неговото самостоятелно движение – както предвид поведението на водача, така и предвид неговото собствено такова.

По мнение на настоящата инстанция, която взема предвид всички останали вярно приети от контролирания съд смекчаващи обстоятелства – възрастен човек, работещ, грижещ се за семейството си всеотдайно, оказал съществено съдействие за разкриване на обективната истина, неосъждан (в противовес на казаното в касационната жалба те са отчетени в достатъчна степен) и ги преценява на фона на приетите отегчаващи такива, за да се реализират адекватно целите, заложени в разпоредбата на чл. 36 НК, дължимото за налагане наказание е 4 години и 6 месеца. Същото, редуцирано по силата на разпоредбата на чл. 58 А, ал. 1 НК, финално следва да бъде отмерено на 3 години“, се казва в решението на ВКС.

Въпреки наличието на първата предпоставка за обмисляне на разпоредбата на чл. 66 НК, ВКС не намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да бъде изолиран от обществото, което обитава. „Напротив, предвид наличните по делото не особено позитивни характеристики за него като дългогодишен водач на пътя и в частност пренебрегване на задължението за преминаване на управлявания камион на технически преглед, неявяване на тест за психическа годност въпреки нуждата от това поне заради възрастта, се отчита несъблюдаване на сериозни фактори, относими към пътната безопасност, формулиращи пренебрежителното отношение на Славов към стриктното спазване на правилата. Затова той трябва да изтърпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“. В тази част присъдата на ВтАС следва да бъде оставена в сила“, категорични са върховните съдии.