По нещастно стечение на обстоятелствата от 18 години работното ми място се намира в грозния социалистически туч, наречен иронично Национален дворец на културата.

Обаче от известно време съм възпрепятстван да паркирам личния си автомобил на паркинга пред въпросния грозен туч. За правото да паркирам на този паркинг прилежно съм си платил месечна такса, но сега поради някакви чиновнически срещи, се оказа, че съм загубил правото си да паркирам.

Само защото някакви хора са решили да работят там, където от 18 години работя и аз.

Нямам нищо против тях. Уважавам правото им на труд. Може би решават някакви важни неща. А може би не решават.

Аз не вярвам, че някакви чиновници могат да имат повече права от останалите европейски граждани.

Смятам, че просто е станало някакво недоразумение.

И все пак питам – наистина ли европейските чиновници имат повече права от българските граждани?

Демократично ли е някакви европейски граждани да са по-важни от  други европейски граждани?

Наистина ли някои европейски граждани трябва да бъдат извозвани с полицейски ескорт и сирени из целия град, а други европейски граждани да не могат да отидат безпрепятствено на работа?

Наистина ли стотици полицаи трябва да висят денонощно пред НДК и да пушат мрачно, докато в същото време изроди изнасилват бабички и разстрелват цели семейства?

Но аз нямам на кого да задам тия въпроси.

Нямам кого да попитам.

Правителството ли да питам? Няма да ми отговорят, защото те не отговарят на въпросите на случайни граждани. Те отговарят само ако отговорите им са написани в Брюксел. А Брюксел сега си има друга работа.

Парламента ли да питам? Няма да ми отговорят, защото в момента се чудят как да съберат кворум за приемането на истанбулската конвенция.

Общината ли да питам? Няма да ми отговорят, защото милите общински съветници сега са заети да вдишват с пълни гърди мръсния софийски въздух и да издишват озон, за да облекчат редовите граждани.

Така че писмото ми е до никого.

И понеже е до никого, спокойно мога да им кажа:

Ебете си майката!

ИВО СИРОМАХОВ