Тя е лъчезарна, усмихната. Тя е позитивна, кипи от енергия.

Никой е може да й даде годините, на които е. Владка Деянова е начален учител в ОУ „П. К. Яворов“ село Крушевец. По данни от Синдиката на българските учители тя е най-възрастният действащ учител в цялата страна, пише Faragency.

Не е изместила никого от работното място, просто на него не се е задържал учител, вероятно защото класът е смесен: три от децата са в четвърти клас, а останалите девет са във втори. В такъв клас трудно се работи.

„Последните 15 години бях в базовото училище. То е голяма школа научена съм и на групова работа. Навремето работехме с руски специалисти, опита си го имам“, разказва учителката по повод на смесената паралелка. 

Преди година отива в Крушевец. „Аз съм възрастна, но не се давам на младите“, обявява при първия разговор с директорката и вече втора година доказва с работата си на практика, че това е така.
Отначало децата са стресирани, защото са сменили няколко учители само за два-три месеца. Печели първо тях, после и родителите.

А децата не са от най-лесните. Има и такива, които не знаят буквите, не могат да четат и пишат, трудно се организират. Това обаче не плаши опитния педагог. Обезоръжава ги с търпението и любовта си. „С децата се чувствам обновена, все едно сега започвам кариерата си и работя така, както съм работила от началото до сега“. Не се страхува от това, че няма да има в клас дисциплината, нито пък от това, че работи със смесен клас и различни по възраст деца. Сега учениците не се отделят от нея.

Родителите усетиха, че съм дялан камък, както се казва, и също много лесно ме приеха. Радват се, че децата им са в добри ръце. „Имат ни доверие“, заключва Деянова.

Всички отдавна са я приели, затова и Деянова се шегува: „Търся къща да си купя в Крушевец. Децата са се заели сериозно със задачата да ми намерят къща, защото не искат да живея в Бургас, а да бъда при тях“.
Всеки ден пътува от Бургас до Крушевец, което за нея не е проблем. В голямата поледица през зимата за придвижването й помагат колегите. „Работила съм на село, работила съм и в града. Децата са навсякъде еднакви – те искат да им се обръща внимание, да си добър към тях и те това безпогрешно го усещат“, казва опитната педагожка.

Печеленето на доверие започва с първите празнични програми, с които децата се изявяват. Отиват със специално поздравление за Коледа и Нова година при кмета. Осми март миналата година и тази година отбелязват заедно с родителите. Първа пролет учениците от класа на Деянова са при малчуганите в детската градина. „Всички тези изяви не ги правя, за да се изтъквам и хваля, а за да сплотя децата, да ги приобщя към училището, за да не бягат от училище. Деца от моя клас няма, които да бягат от час“. Това, че класът е смесен, й дава още по-широки възможности за сплотяване, защото кара по-големите да помагат на по-малките и така да ги обгрижват и пазят. 

Деянова си спомня за първото поздравление при кмета, което са направили: „Кметът даде парички, с които аз купих за всяко дете според възможностите и интересите му по една книжка и по една торбичка с лакомства. След ваканцията на всяка банка стоеше тази изненада. Децата много се радваха“.
В деня на настъпването на пролетта тя отпразнува осемдесетия си рожден ден с приятели, роднини и близки. Поздравленията по повод празника й пристигаха непрекъснато. „От Португалия ми се обадиха, от Гърция. Правнуците от Германия направиха с мен видеовръзка“, продължава Деянова.

В семейството си Деянова има подкрепата на децата си. Правнуците й са в Германия, в Мюнхен, но и с тях поддържа непрекъснат контакт. „На края на април ги чакам да ми дойдат на гости. Уча ги на български, макар да им е трудничко“, подсмихва се педагожката.

За личния си празник учителката казва: „Родена съм на 22 март, но съм записана на 26 март, защото когато съм се родила, е имало обичай да се изчаква няколко дни дали ще оживее детето. Затова и на Първа пролет си отбелязвам тържествено рождения ден“. Но пък се шегува, че приема поздравления от 22 до 26 март.
За тайната на своята жизненост и енергия тя казва, че идва от многото ангажименти, които има. Гледа болен съпруг, плете, готви шета, ходи на работа, на гости ходи и когато й се обадят - помага на близки и приятели за обучението на техните деца. „Не обичам намусените хора. Искам около мен да е ведро. Усмивката е моето тайно оръжие“. 

На Първа пролет и за личния си празник г-жа Деянова заедно със своя клас засажда дръвче за Първа пролет, което е истинско приключение за децата. Дори в корените му поставят контейнер с послание към бъдещите учители и ученици.

Осемдесетия си рожден ден Владка Деянова отпразнува в бургаско заведение с колеги и приятели. „Тази вечер моят колега от базовото училище Владо Спасов ще пее само за мен“, пошегува се рожденичката. Певецът Георги Дюлгеров също е бивш неин ученик. През ръцете й са минали настоящи адвокати, лекари, не може да се изброи списъкът с имената им. „Половината Бургас съм обучила“, усмихва се учителката.

„От 60 години съм учителка без да съм прекъсвала трудовата си кариера. Пенсията ми е 230 лева за прослужения стаж“, казва учителката. Другият стаж не го е търсила. В училището е на минимална заплата. „С това не мога да се примиря. Да работя с хъса и желанието от първия работен ден до момента. Мисля, че не ми е оценен трудът“. Въпреки горчилката, нейната молитва е: „Запази ми, Господи, очите и краката, за да мога да работя“. А пожеланието към младите й колеги е да обичат професията си. С любов и дух да влизат в клас и да не гледат отвисоко децата. „Много ми се иска да няма разлика в поколенията. Да не гледат с негативизъм на нас, а да ни използват, за да се учат от опита ни в сферата на образованието“, обяснява Деянова.

Станка Динева, колежка на рожденичката, казва за нея: „Възхищавам се на енергията на Деянова. На младежкия и дух и желанието, с което се раздава на деца, родители и колеги“.

Колко пъти още ще бие първият звънец за г-жа Деянова е трудно да се каже, но едно е сигурно - тя носи в себе си възрожденското семе на учителя, енергията и дръзновението на влюбения в професията си човек и искрицата позитивизъм, с която иска да запали всеки.