В неделя отбелязваме Сирни заговезни.

Този ден в народния календар е известен и като Прошка. Семейството се събира на празнична вечеря, на която всеки иска прошка от другия за грешките или обидите през годината. После всички взаимно се помиряват и се прегръщат. Младите целуват ръка на възрастните си родители, на дядо и баба. На масата задължително трябва да има баница със сирене и бяла халва. От следващия ден до Великден не се ядат млечни продукти.

По някои краища, рано сутринта в неделята на заговяване, маскирани младежи развеждат джумал по къщите. Джумалът има глава на елен-рогач. Има дълги и червени рога - предвестници на пролетта. Тялото му е покрито с козинява черга и има много окачени звънци. Носят го подскачайки и така звънците издават неповторими звуци. Джумалът благославя за радост, щастие и голям берекет, за буйни ниви и пълни хамбари. Стопаните го закичват с цвете и поливат с вода, припомня БЛИЦ.

Сиреници - пречистващата сила на огъня
Сирни Заговезни е познат и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Всемогъща е силата на огъня и чрез него хората вярват, че изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите. 

Какво представлява Прошка
В Библията е казано, че който не прости  прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме. В някои български селища на този ден казват: простено - прости!", т. е. аз ти прощавам и ти ми прости".

Празник на всеобщото опрощение

След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Чрез този обред се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.

Какво се слага на масата на Сирни Заговезни
Последно облажване! Вечерята на  заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва.

Обичаят Хамкане с халва
Парче от халвата се окачва с конец на средата на тавана. След люлеене на конеца всеки се опитва да захапе с уста парче от халвата, но без да си помага с ръце. Това е така нареченото Хамкане с халва. По същия начин би могло да се завърже и обелено варено яйце. След откъсване на парче от халвата, конеца се запалва и по неговото изгаряне се гадае за растежа на конопа през идващите години.