Драгомир Николов е изпълнителен директор на Агенцията по заетостта от май 2016 г., интервю с русенеца четем в Монитор: 

- Г-н Николов, въпреки пандемията се увеличава броят на започналите работа, на какво се дължи тази положителна статистика?

- 2020 г. беше белязана с началото на COVID кризата, която сериозно засегна пазара на труда в страната. Затварянето на редица сектори на икономиката през март и април предизвика вълна от съкращения и логично – ръст на регистрираните безработни. С предприетите от страна на правителството мерки и адекватната ни подкрепа за осигуряване на персонал при рестарта на затворените бизнеси през летните месеци на 2020 г. започна бързо възстановяване на заетостта. Въпреки пандемията Агенцията по заетостта отбеляза ръст на започналите работа с 24% спрямо предходната 2019 г. Общият брой на започналите работа през 2020 г. бе 253 354 лица, което означава, че средно на месец повече от 21 000 безработни са намерили своето работно място. За сравнение, през рекордната по отношение на заетостта 2019 г., средномесечният брой на започналите работа е бил 18 000. Поради кризата започна и процес на преструктуриране на пазара на труда. Ако в хотелиерството и ресторантьорството намаля търсенето на труд, то в сферата на социалните услуги, здравеопазването, преработката на храни и напитки и логистиката търсенето се повиши. Несигурната пазарна обстановка направи търсещите работа проактивни, а работодателите по-гъвкави. Работата почасово, от вкъщи, дистанционно вече са възможности, от които търсещите работа все повече се възползват, а често и за да комбинират работа на повече от едно място.

- Какви служители се търсеха най-много?

- В разгара на пандемията най-търсени станаха операторите в химическата и хранително-вкусовата промишленост, както и в производството на изделия от нетъкан текстил. Строителството също продължи да функционира без сътресения. Новите електронни и дистанционни услуги, които Агенцията по заетостта успя да въведе в епидемичната обстановка, също спомагат за осигуряване на голям брой свободни работни места, които да предложим на хората. А възможността да профилираме търсещите работа ни позволява да подобрим подбора на кандидати и да ги насочим към подходящите позиции.

- Колко са безработните към днешна дата и какъв е процентът им спрямо година по-рано?

- Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда към края на месец януари е малко под 230 000. Това представлява 7% от икономически активното население на страната във възрастовия диапазон 15-64 г. Ако направим сравнение с януари 2019 г. – годината с рекордно ниска безработица, отчитаме ръст на безработните с 9,7% или малко над 20 000 лица. Наблюдението на входящия поток в бюрата по труда през миналата година показа, че COVID пандемията е причина за освобождаването от работа за 36,5% от новорегистрираните безработни. Най-засегнати са работилите в хотелиерството и ресторантьорството - 26,7%, търговията - 16,4%, транспорт - 16%.

- Какъв процент от безработните са сезонно ангажирани, техният брой увеличи ли се предвид коронакризата и с колко?

- Сезонната заетост е характерна особеност и то не само на българския трудов пазар. Ако се върнем на факта, че през юни 2020 г. агенцията отчете рекорд на започналите работа безработни, то може да се каже, че пандемията измести във времето сезонността на търсенето и предлагането на труд. Специфичното за 2020 г. е, че съществен фактор за сезонността бяха не календарните месеци, а периодите на отваряне и затваряне на определени икономически дейности. При първия локдаун сезонността в търсенето и предлагането се прояви през май-юни – периода след отпадане на извънредното положение, а при втория локдаун очакваме ефектът в ръста на заетостта да е през март-април т.г., в случай на благоприятно развитие на епидемията и отпадане на настоящите ограничения за някои бизнеси.

- Как мерките запазиха процента на безработицата и успяхте ли да покриете очакванията на хората, търсещи помощ и работа?

- Основната мярка, която агенцията изпълнява и днес - 60/40, е възприета от бизнеса като шанс да бъдат съхранени обучените работници и служители по време на извънредното положение. Затова и след стартирането на приема на заявления броят на безработните започна рязко да се свива.

Ще ви припомня например, че в седмицата преди старта на мярката 60/40 в бюрата по труда се регистрираха среднодневно 7000 души, а през следващата седмица техният брой намаля до 3600 души (т.е. близо два пъти) и продължи да намалява. Най-силно задържащият ефект на мярката върху ръста на безработицата се усети в периода от 9 април до 13 май 2020 г., като по изчисления на Агенцията по заетостта брутният ефект на мярката 60/40 се изчислява на 114%. Това означава, че ако я нямаше мярката, отчетеният процент безработица в края на месец май вместо 8,3% щеше да е двуцифрен, поне 10,3%. Доказателство за ефективността на мярката 60/40 е и отчетеният двойно по-малък поток новорегистрирани безработни по време на втория локдаун. Тази мярка в периода март-юни подпомогна над 10 200 фирми и техните почти 180 хил. работници. В края на годината 1/3 от тях вече успяват самостоятелно да запазят персонала си и не участват в нея. За периода октомври-декември 2020 подкрепа получиха близо 6800 фирми за своите 145 хил. работници.

Мярката за най-засегнатите сектори - ресторантьорство, хотелиерство и транспорт, известна като 80/20, осигури запазването на близо 30 000 работни места. Тук трябва да добавим и схемата „Запази ме”, осигуряваща доходи на заети лица в принудителен неплатен отпуск, запазвайки заетост на почти 44 хиляди души. Заедно с тези мерки се реализират и други. Например новата схема „Заетост за теб”, осигуряваща поне 6-месечна заетост на безработни лица (включени близо 11 000), проектите за осигуряване на детегледачи на неработещи родители, за организиране на обучения за търсени от бизнеса професии и умения, както и действащите програми и проекти за заетост, финансирани от държавния бюджет и европейски фондове, обхванали общо над 25 000 безработни.

С две думи бих искал да кажа, че при отсъствие на действащите и новите антикризисни мерки средногодишното равнище на безработица би било 13,4% и щяхме да стартираме 2021 с над 200 хиляди повече безработни, т.е. почти двойно повече от отчетените в края на декември 220 хиляди регистрирани в бюрата по труда. Така че, надявам се, до голяма степен да сме покрили очакванията на хората, търсещи помощ и работа.

Много голяма роля за тази положителна статистика има и отличната комуникация между колегите в агенцията с другите отговорни институции - МТСП, НОИ, НАП, инспекцията по труда и други.

- Как агенцията успя да покрие всички нужди на хората?

- Не затворихме врати за никого, дори поехме и клиентопоток от НОИ, като започнахме да приемаме и заявления за получаване на обезщетение за безработица. Много хора знаят, че изнесохме услугите си пред офисите на бюрата по труда, някъде дори разкрихме нови приемни и продължихме да обслужваме хората в отдалечени населени места. Важното е, че нашите експерти успяха да съвместят новите обеми от работа със своите основни професионални ангажименти, за което бих искал наистина да им благодаря. Важно за хората, които търсят подкрепа, е да подават коректно документите, с които искат подкрепа, това ще има гарантира навременна и бърза помощ.

- Имахте различни кампании за обучения и квалификации с цел намаляване на безработните, има ли интерес и желаещи да придобият допълнителни умения за работа?

- Както при първия локдаун и сега, от месец ноември 2020 г., са преустановени присъствените групови занятия в езикови, обучителни и квалификационни центрове и други обучителни школи. Към момента, съобразно със заповедта на здравния министър, могат да се провеждат присъствени обучения и изпити само за придобиване на правоспособност по професия.

Като пример ви давам схемата „Младежка заетост”. Процедурата не е нова и предлага две възможности – обучение на работното място по нова професия под ръководството на опитен работник наставник или стажуване на безработни младежи по придобита с образованието специалност. Тази схема се доказа като много ефективна за младите хора, защото над 52% от участвалите младежи остават на работа при същия работодател.

През 2020 г., въпреки временното спиране, се проведоха обучения на повече от 10 000 безработни и заети лица, а над 40% от тях започнаха работа след завършеното обучение. Възможностите за обучения, макар и с прекъсвания, ще бъдат активни и актуални и през 2021 г.

- Какво ще предложи АЗ през тази година, за да се задържи процентът на безработица?

- До края на месец март 2021 г. Агенцията по заетостта продължава да реализира антикризисните мерки за засегнатите от пандемията сектори – а именно 60/40, 80/20 и „Запази ме”. Продължават и мерките за стимулиране наемането на безработни лица „Младежка заетост”, „Родители в заетост”, „Заетост за теб”, както и по програми и мерки от Националния план за действие по заетостта за тази година.

Искам да обърна още веднъж внимание, че под различна форма, съобразно актуалната епидемична обстановка, ще продължи предоставянето на услугите ни за активиране на неработещите и научещите, както и за търсещите работа хора. Предстои и одобрението на новата Програма „Развитие на човешките ресурси 2021-2027“, по която се предвижда да се осигурят повече от 2,2 млрд. лв. за насърчаване на заетостта, за придобиване и развитие на умения чрез обучения, стажове и практики, както и активиране на неработещите и неучещи лица.

- Националният план за действие по заетостта през 2021 г. предвижда да се открият още работни места, разкажете ни повече за него.

- През 2021 г. ще се работи приоритетно с освободените лица вследствие на епидемичната ситуация, които са регистрирани в бюрата по труда, с младежите, с т.нар. NEET’s (неработещи и неучещи младежи), с безработните без квалификация, с увреждания или дълъг престой без работа и други уязвими групи. Вече стартираха програмите „Старт на кариерата” и „Мелпомена”. През март ще се проведат и процедурите за кандидатстване на работодатели и безработни за ползване на субсидии по останалите програми и мерки за осигуряване на заетост на безработни в предпенсионна възраст, с трайни увреждания, продължително безработни, младежи, нискообразовани или неквалифицирани, родители на деца до 5 години и други.

През тази година е увеличен размерът за финансиране на трудовото възнаграждение на включените в субсидирана заетост безработни лица, като той варира от 500 до 950 лв. в зависимост от конкретната програма или мярка. Със средствата от държавния бюджет се предвижда да се осигури заетост на общо 14 495 безработни лица и обучения за 11 599, вкл. 1200 заети лица в средни, малки и микропредприятия.