Карл Панцрам е сочен за най-злия и свиреп убиец в историята.

Той е обесен на 5 септември 1930 година, но смъртта му така и не успява да донесе успокоение на всички семейства, които той е успял да почерни със злините си. Сериен изнасилвач, отнел живота на десетки малки момчета, безмилостен побойник и крадец – това са само една малка част от определенията, с които да се опише жестоката натура на този безмилостен и безкрайно опасен мъж. Но историята на най-злия, човек, който бил съден в началото на XX век, има две страни и както твърди психологията, ако някой насилва, самият той е бил насилван, разказва sanovnik.bg.

Това става ясно от записките на самия Карл Панцрам, които предал на един от неговите пазачи – Хенри Лесър. Преди да изпълнят смъртната му присъда, той пожелал да разкаже историята си на света. Върху празните листове той описва ужасяващо детство, който го превръща в изнасилвач и убиец. Панцрам е роден в бедно семейство в Минесота, а по-големите му братя непрекъснато го биели и унижавали. Тормозеният Карл се принуждава да тръгне по пътя на братята си и заедно започват да крадат. На 11-годишна възраст той е заловен за кражба с взлом и го изпращат в поправителното училище в град Ред Уинг за две години. Там е всекидневно изнасилван от надзирателите си и пребиван с кожени камшици и дървени пръчки. Бях роден в семейство на крадци и лъжци, но в поправителното училище станах наистина зъл, пише той. На 13 години напуска Ред Уинг и се връща в родната Минесота, където са първите му палежи. Споделя, че редовно си фантазирал как ще отмъсти са мъчителите си. Година по-късно е изключен от училище, след като отвърнал на учител, който го биел. Така решава да напусне завинаги родния си дом и да се скита из страната. Докато пътува с товарните влакове от град на град, Карл е изнасилен от четирима скитници. Плаках, молех ги за милост, но нищо, което казвах, не можеше да ги разубеди, казва той в записките си. След премеждието е арестуван за кражба с взлом и отново влиза в поправително училище, този път за една година. Там се запознава с Джими Бенсън. Двамата успява да избягат от поправителното училище, крадейки оръжия и запалвайки местната църква преди това.

Панцрам променя името си Джеферсън Болдуин и постъпва в армията, но се оказва, че не е лесно да се поддаде на военна дисциплина. Решава да избяга, но е заловен и изправен пред Федерален съд. Осъден е на каторга за 3 години. През 1910 година е освободен и е решен никога повече да не се връща в затвора, но това се случва 20 години по-късно и този с много по-тежки обвинения. Приема ново име Джеферсън Дейвис и първото му престъпление е отново кражба с взлом. След това наема яхтата Акиска, на която имало 10 моряка. Убива ги един след друг и хвърля телата им в морето. Изумителното е, че през цялото време, докато върши своите престъпления, Панцрам е подозиран от местни жители, но така и никога не е хванат заради убийство. За всяко от престъпленията му се разбира от неговите самопризнания.

През 1923 година Панцрам започва да изнасилва и убива момчета между 11 и 13-годишна възраст. Заловен е 5 години по-късно във Вашингтон и вече уморен от живота, решава да разкаже за всичките си престъпления. Не съм се направил аз такъв. Другите ме създадоха, са последните думи в неговите самопризнания, преди да го обесят.