Ще спасим ли първия български киносалон от разруха?

Заради бездействието и мълчанието на институциите на път сме да изгубим и най-старото кино в Източна Европа, каквото е емблематичното кино "Модерен театър" на столичния булевард "Мария Луиза"№ 26, сградата на което от години е в окаяно и плачевно състояние, заявяват от сдружение "Кинопамет". 

За съжаление сегашните собственици на уникалната сграда в стил виенски сецесион, построена през далечната 1907 година по план на архитект Димитър Начев и по поръка на италианския предприемач Карло Вакаро, не полагат грижи за поддръжката ѝ, олющената ѝ червена фасада се рони и мазилката пада на парчета, създавайки риск за преминаващите по тротоара, посочват от сдружението.

Именно в сградата на „Модерен театър“ през месец януари 1915 година е била премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант“ на родоначалника на българското кино – Васил Гендов, припомнят от сдружение "Кинопамет".

Към днешна дата първият български киносалон, който официално отваря врати през 1908 година, е със статут на паметник на културата само от "местно значение", но единственият шанс за неговото спасяване е киното да бъде спешно прекатегоризирано от Министерство на културата в категорията на недвижимите културни ценности с "национално значение", убедени са в "Кинопамет".

Аварийното и опасно състояние на знаковата сграда на бул. "Мария Луиза"№ 26 налага министър Боил Банов на основание чл. 12, ал. 4, т. 2 от Закона за културното наследство да предложи  с решение на Министерски съвет сегашният собственик на "Модерен театър" да бъде обезщетен с равностоен имот – частна държавна собственост, или с право на строеж върху друг имот - частна държавна собственост, предлагат от сдружение "Кинопамет". По нататъшното стопанисване на имота на бул."Мария Луиза"№ 26 е редно да се възложи на Националния филмов център, а средствата за реставрацията на тази така важна за историята на българското кино и българската духовност сграда, в която се е намирало и първото у нас звукозаписно студио, където са се създавали записите на незабравимия Аспарух Лешников, могат да се търсят и по различни европейски програми, стига само чиновниците от МК да проявят най-сетне необходимата активност, аргументират се от гражданското сдружение.