6 месеца след жестоката смърт на момичето близки и приятели настояват за доживотен затвор за Илиян Здравков, съобщава вестник "24 часа".

“И небето плака за Верчето на помена за 6 месеца от жестокото убийство. Преди да тръгнем за гробищата, валеше силен дъжд. После спря за няколко минути, но докато си палехме свещички и оставяхме цветя, отново се изля”, разказва Галина Крумова, първа братовчедка на зверски убитата във Велико Търново студентка Вероника Здравкова.

Миналата събота най-близките от семейството и 4 приятелки на 23-годишното момиче от Никопол се събраха на гроба за помен за половин година от трагедията. В дунавското градче почитат мъртъвците си в съботата преди датата на смъртта.

“Тя беше по-малката ми сестра. Като видях обезобразеното лице на погребението, пазех никой да не го пипа, защото ни бяха казали, че е лепено, а всеки искаше да я докосне по бузката, да я целуне”, не сдържа сълзите си Галина.
6 месеца след като Вероника стана жертва на циганин рецидивист, който я насече с брадва, за да я ограби, родителите и близките са поели тежка битка - да задвижат тромавата законодателна машина и да пресекат възможността убийците да се измъкват с фалшиво разкаяние от тежки присъди.

Поводът е очакваното искане за съкратено съдебно следствие на убиеца Илиян Здравков, което автоматично ще го избави от доживотна присъда според разпоредбите на НПК.

“Вече съм внесъл молба за съкратен процес, надяваме се делото да приключи в един ден”, каза пред “24 часа” защитникът му Кирил Станчев.

Организирани са 2 онлайн петиции за доживотна присъда без право на замяна на убиеца Илиян Здравков-Зико и за законодателни промени, които да регламентират при умишлено причинена смърт извършителите да нямат право на съкратен процес и намаляване на наказанието с 1/3.

В тях има над 3360 подписа и продължават да се събират. Възнамеряват да ги внесат в парламента веднага след ваканцията и преди старта на процеса срещу Зико на 14 септември.

“Първата петиция беше създадена от Танжу Ахмед от русенското с. Бъзън още след убийството. Той не познавал Вероника, но бил потресен от случилото се. 2 пъти сме се чували след това по телефона.

Втората я подех аз, защото смятам, че е крайно време за законодателни промени. Петицията е за живите, а не за мъртвите, защото в настоящия момент наказанията се определят по по-благоприятните за извършителите законови текстове, което не е справедливо”, обясни Галина.

Тя решила да търси подкрепа в интернет, защото подписките на хартия са по-ограничаващи.

Групата в социалната мрежа “За доживотен затвор на убиеца на Вероника” има над 12 600 членове.

“Нека няма повече жертви като Вероника Здравкова, Яна Кръстева, Женя Тодорова, Георги Игнатов, Хюлия Маджар, Кирил Въжаров, Васил Александров. Не можем да върнем техните животи. Нека спасим живота на другите!”, призовава 39-годишната Галина, която е поставила и снимки на изброените жертви.

“Моята 21-годишна дъщеря беше студентка при кака си Верче в Търново, но вече няма да учи там, защото се страхувам за нея”, признава братовчедката на Вероника.
40-годишният убиец, който на 28 февруари нападна и умъртви студентката край жп гарата в Търново, ще отговаря за грабеж, придружен с убийство, при опасен рецидив.

След 4 месеца разследване в началото на юли прокуратурата внесе обвинителен акт срещу него. В деня на делото граждани се организират за мълчаливо присъствие пред съдебната палата в Търново.

Хората ще настояват за справедливо наказание и ще покажат, че не са забравили жестокото престъпление, което ги изкара на улицата в началото на март. 

Тялото на обявената за изчезнала Вероника бе открито във водите на р. Янтра на 3 март от случаен рибар, а само 3 дни по-късно извършителят бе задържан. Криел се при брат си в краварник в Горна Оряховица, докато бил търсен, за да лежи в затвора по старо провинение.

Излязоха и потресаващи факти, че Зико затрил момичето, докато си чакал влака за железничарския град.

Минути след 19 ч той проследил студентката по тъмна пътека в района на жп гарата към южния пътен възел и на 30 м от каменния мост над Янтра я съсякъл със 7 удара с брадва, за да я ограби.

Илиян Здравков замахвал ожесточено и раздробил черепа на Вероника.

Първо я съсякъл в тила, но не спрял, а продължил и по лицето. Смъртоносният удар бил нанесен с острието на брадвата, отстрани над слепоочието, показала съдебномедицинската експертиза.

После Зико завлякъл тялото на обезобразеното момиче до брега и го бутнал в ледените води на реката. Успял да се метне на влака, като отмъкнал дамска чанта, два мобилни телефона, портмоне с 25 лв. в него, сребърни бижута, тоалетна вода и други лични вещи за 401,81 лв. според обвинителния акт.

След задържането му Зико е направил самопризнания пред съдия.

Според служебния му адвокат Кирил Станчев той е съдействал по време на цялото разследване.

“Той съжалява и се разкайва, има и смекчаващи вината обстоятелства, за което се надяваме да избегнем най-тежкото наказание”, обясни линията на защита адвокатът.

“Какво е съдействал, че е убил детето ми ли? Като я видях в моргата на какво я е направил, мисля, че при заколването на прасе има повече човещина. И на такъв човек да му се размине, не мога да се побера в кожата си. Защото е направил самопризнания и съжалявал, са длъжни да уважат молбата му за съкратен процес - това му е схемата.

Докато законът не вземе да разграничава престъпниците, този изверг ще излезе и пак ще извърши престъпление. Предстои ни много тежка борба, но сме решени да я водим докрай”, каза пред “24 часа” бащата на убитото момиче Трайчо Трайков.

Бащата на убитата Вероника Трайчо Трайков: Какъв човек е убиецът - главата на детето ни беше насечена като пъпеш

- Г-н Трайков, изминаха 6 месеца от жестокото убийство на дъщеря ви. Намерихте ли рецепта да се справяте с мъката и как продължавате живота си?

- Мъката с всеки изминал ден става все по-голяма. Усеща се все по-осезаемо. Отначало явно не сме го осмисляли, но сега започваме да усещаме. Загубата е много голяма, оттогава съм отслабнал с 15 кг.

Няма живот, свършен съм и чакам Вероника да ме прибере при себе си. Оттук насетне всичко е само мъки.

Пътувайки към Търново, си спомних как на 4 март вечерта я изкарахме по този път с катафалката. Целите и мечтите, които имахме, са унищожени.

Всичко, което градихме в нашия 31-годишен брак със съпругата ми - семейство, създали сме деца, дали сме им живот, образование, едното задомихме, искахме и другото да омъжим, да му създадем условия да поеме собствен път.

Тогава мислехме с жена ми да се отдръпнем и само да им помагаме. Сега, при положение че не мога да помогна на Вероника, не мога да помогна и на другата си дъщеря.

- Ходихте ли вече в апартамента на дъщеря ви във Велико Търново?

- Не, нямаме сили, все още имаме чувството, че е там, и искаме да поддържаме тази илюзия възможно по-дълго. Спомням си как, след като разтоваря камиона, отивах да се видя с нея. А сега няма с кого.

- Какво ви крепи в момента?

- Само борбата за справедлива присъда на убиеца. Максималното наказание, което искаме да получи. Това е!
Непрекъснато мисля да си отмъстя. Виновникът да си влезе там, където му е мястото.

- Защо говорите за мъст?

- Казвам мъст, защото не искам виновникът да е върху земята, а под земята. Защото, остане ли той жив, рано или късно ще излезе и пак ще извършва престъпления.
При положение че 24 г. той е превърнал това в “работа”, както чета от досието му, от 16 г. е започнал - краде, убива, пак краде, пак причинява вреди на обществото, отново убива. Такива неща трябва да бъдат изчистени. Ако аз трябваше да му дам заслуженото, бих го вързал за едно дърво на някой от островите по Дунав, бих му резнал краката, за да започне да капе кръв, и ще го оставя.
Природата вече ще си свърши работата, защото там има лисици, чакали.

- Сънувате ли Вероника?

- Все още не ми е идвала в сънищата. Но тя винаги е в мислите ни. Даже и като шофирам и вкъщи, като се приберем, сядаме и мълчим. Все за нея мислим.
Даже на 22 август, като направихме панихидата за 6-те месеца, бяхме се събрали 16 човека, стоим и мълчим, гледаме снимките, спомняме си.
На 11 август майка имаше рожден ден и се сетихме как сме го отбелязвали, докато беше жива. Сега вече няма рождени дни, няма какво да се празнува.

- Остана ли нещо, което ви тежи, че не сте казали на дъщеря си?

- Много неща. Родител винаги има какво да каже на детето си, макар че винаги сме говорили да се пази, да внимава.
Ето че трагедията бързо идва. Всеки почивен ден ходим на гроба, до 40 дни ходехме всеки ден, говорим си за минали неща, кога какво е правила. Търсим отговори защо се случи това.

Надявам се сега на делото да се намери отговор, но малко се съмнявам, че ще стане.
Загадки много има, макар че ни представиха фактите, че това е убиецът, аз не спирам да си задавам въпроса защо я уби?
Какво го накара него самия да посегне на живот? И даже в момента обвинявам, от една страна, себе си, че не съм бил при нея, да я защитя.

От друга, обвинявам и тези, които са го оставили на свобода в този период, в който е трябвало да бъде в затвора. Искам и те да бъдат наказани. Търсим информация за виновните, които не са го вкарали в затвора.

- Готов ли сте да погледнете убиеца в очите и какво бихте му казали?

- Още веднага бях готов да се изправя очи в очи с него. Наистина може би нямаше да се сдържа да не го нападна.
Първият ми въпрос ще бъде: “Защо я уби?”. С какво го е предизвикала тя, за да отнеме живота? Защото унищожавайки нея, унищожава 2 семейства - едното е това, което тя щеше да създаде, а другото е нашето.

Въпреки че имаме и друга дъщеря, ние вече не сме семейство, защото единият крак от масата падна, а това беше Вероника.

- Срещате подкрепа в мисията, която сте поели, за законодателни промени при умишлено причиняване на смърт. Мислите ли, че ще ви чуят?

- Надявам се. Вече имаме внесена в парламента подписка, която е за връщане на смъртното наказание. То че няма да се върне, няма, поне да бъде максималното, да се дава на такива като него, не да се галят с пера.
И управляващите, и обществото да се огледат около себе си и не да стоят безучастно, а да обърнат внимание на призивите на потърпевшите.
Защото никой не е застрахован, че в утрешния ден няма да се случи и на него. Ако всеки мълчи и се свива, затваря се в черупката си и гледа как убийците са на свобода и де факто те командват ежедневието ни, няма да се спре тази безнаказаност.

- Предполагам си давате сметка, че дори и да предприемат законодателните промени, за които настоявате, те не могат да влязат в сила до вашето дело. Разколебава ли ви това?

- Отчайва ме, но поне за другите.
Вероника винаги е помагала на другите, раздавала се е, съдействала е за какво ли не. За съжаление, те вече я забравиха, но трябва да се преборим и този път за останалите заради нея.

- Какви са най-големите ви страхове сега?

- Че процесът ще мине по съкратената процедура и ще се претупа. Законът защитава убиеца, а потърпевшите сме безсилни. Ако мине по съкратената процедура, за това, че си е самопризнал, аз усещам, че делото ще мине за 15 минути.
Не вярвам, че ще има разкаяние в него. И да казва, че съжалява, това му е 8-о престъпление. И при предишните си е признал. Връща част от откраднатото и съответно му се намалява присъдата.
На мен ще ми върне ли част от живота на дъщеря ми? Като той я е направил да не прилича на човек - главата беше насечена като пъпеш - на филийки.
Не знам какъв е този човек и как му е дало сърце да постъпи така. И какво излиза - че нашето дете е виновно, че е убито. За мен той е изрод.

- С какво чувство ще влезете в съдебната зала?

- Със страх ще вляза в залата, защото никога досега не съм влизал в съд. И другият страх ще бъде да не му се размине. Искам, като влезе в затвора, да не излиза. Както детето ми е влязло в гроба и никога няма да излезе.
В момента изпитвам гняв, завист, всичко лошо, което може в един човек да се събере. Яд ме е на мен, че съм жив, а тя не е.
Завиждам на такива като него, че са живи и имат възможността да се радват на това, а тя не може.
Като гледам как момиченца като нея обичат, смеят се, имат си цели, а нейните са в гроба, изпитвам завист.
На мястото, където е убита, искам да посадя дръвче, стройно като нея. Не искам да слагам паметник, защото там, като гледам какви се въртят, ще има много да го препикават.

- Определихте ли вече размера на гражданския иск, който ще предявите?

- Адвокатката ни е определила, че ще искаме 200 000 лв. общо. Но и 400, и 500 хил. да искаме, детето ни няма да бъде върнато.

На мен пари не ми трябват, но както аз 23 г. съм я гледал и съм си отделял от залъка, така и на него, вместо да му дават целия порцион в затвора, да му дават половината, а с другата да изплаща детето ми.