Археолозите от Националния археологически резерват Деултум-Дебелт край Бургас откриха първото писмено доказателство, че римската колония Деултум е имала пристанище

Надписът е върху къс от варовиков саркофаг, датиран от II-III век от н.е. Текстът е на старогръцки език, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.

Според епиграфа Николай Шаранков той гласи: „На подземните богове. [Аз, еди-кой си], корабопритежател, поставих този саркофаг [за еди-кого си]. Ако някой [дръзне да положи вътре друго тяло, ще плати еди-колко си денария глоба…].“

Археолозите са категорични, че надписът доказва, че днешният Дебелт  е бил пристанищен град.

„Осем от буквите са прекрасно изписани, но както казахме гръцкият не е случаен, в колонията, той се използва, и е съвсем логично един корабособственик или капитан на кораб да изпише гробната си плоча на гръцки, на езика, на който говори“, заяви Красимира Костова, директор на Националния археологически резерват Деултум-Дебелт, който е създаден през 1988 г.

Градът на римските императори

Деултум е най-старата римска колония по българските земи. Тя е основана през 70-те години на I век от новата ера, веднага след Юдейската война. Колонията е разположена по устието на днешната река Средецка, която се влива в Бургаския залив.

Деултум има важно стратегическо значение и служи като връзка между Дунавския и Малоазийския лимес. Населението е съставено от пенсионирани ветерани. Самата колония е пряко подчинена на императора на Рим, което я отличава от останалите градове в провинция Тракия.

Разцветът на Деултум се пада на втората половина на I и началото на III век. Колонията има канализация и терми, които са били центъра на социалния живот.

От римска колония до страж на българската граница

Средновековната крепост Дебелт е била погранична. В непосредствена близост до нея се е намирал пограничният окоп Еркесия, построен още от хан Тервел през 705 г. Градът е включен състава на Първото българско царство по времето на хан Крум.

Важен паметник от IX век е местната църква, която е добре проучена от археолозите. Тук е направена сензационна находка – открити са 64 оловни печата. Три от тях принадлежат на първия български християнски владетел. На лицевата страна можем да прочетем следния текст: „Христос помагай на Михаил, архонт на България“, а върху опаката е изобразена Божията майка с надписа „Богородице помагай на Михаил, архонт на България“. Това дава основание на някои учени да предполагат, че в тази църква е покръстен княз Борис I Михаил.

През средновековието Дебелт е важен църковен център и функционира като такъв до края на XIII в.