806 престъпници, които са осъдени да лежат в затвора, са на свобода.

Това става ясно от данните, предоставени на "Сега" от прокуратурата по Закона за достъп до обществена информация. Питането е към държавното обвинение, тъй като то отговаря за привеждането на присъдите в изпълнение. Съпоставката на данните с тези от последния официален доклад на прокуратурата показва, че за 2019 г. и началото на 2020 г. новите са случаи са 200. Тъй като част от хората са с повече от една присъда, неизпълнените присъди са 867.

В доклада за 2018 г. се говори за 609 осъдени на затвор, които на се задържани, за да изтърпят наказанието си. Сред основните причини за неизпълнението на тези съдебни актове е укриването на осъдените лица в страната и в чужбина, което затруднява издирвателната дейност и установяване на тяхното местонахождение, пише в доклада на прокуратурата.

Сред издирваните има хора с присъди за най-различни престъпления - убийства, изнасилвания, причиняване на катастрофи с жертви, контрабанда, наркотици, кражби и т.н. Размерът на наказанията също варира - повечето са от по няколко месеца, но има и такива от по 15-20 години. Четирима от издирваните са осъдени на доживотен затвор.

12 души се търсят още от миналия век, те са обявени за издирване между 1996 и 1999 г. Издирваният от 1996 г. е осъден на 18 години затвор за убийство. От 1997 г. друг престъпник се търси да излежи 20-годишна присъда отново за убийство. Някои се търсят още преди присъдите им да влязат в сила, т.е. изчезнали са, докато са се гледали делата им. Обявените за издирване през 2020 г. в списъка са 31, през 2019 г. - 142, през 2018-а - 111.

Проблемът с липсващите осъдени беше забелязан, след като в началото на 2018 г. търсен да излежи присъда за блудство извърши 6 убийства, а после се самоуби. Тогава по искане на прокуратурата бяха приети законодателни промени, които да намалят рисковете от изчезването на осъдени. Излиза обаче, че резултат от тях няма. Една от мерките например беше присъдите ефективен затвор да не се обявяват незабавно на сайтовете на съдилищата, а едва след като прокуратурата предприеме стъпки за привеждането им в изпълнение. Тази мярка на практика е куха, тъй като подсъдимите имат достъп до актовете на съда и без да чакат те да бъдат обявени в интернет. Единственото, което последва от тази мярка, е, че сега прокуратурата се хвали с присъдите, преди те да бъдат огласени официално.

През 2018 г. тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров информира правната комисия в парламента, че има 917 престъпници, обявени за издирване, над 75% от които са в чужбина. За част от тях са събрани данни за променена самоличност и използване на неистински документи за самоличност, обявиха тогава от прокуратурата. 1/5 от укриващите са осъдени за престъпления по транспорта, следват крадците и тези с присъди за изнасилвания и блудства. Цацаров говореше и за публичен регистър на бегълците, но такъв така и не беше създаден.

За изпълнението на наказанията има давност, точно както и за наказателното преследване. Абсолютната давност да изпълнение на присъдата доживотен затвор е 30 г. За наказания над 10 г. срокът е 22 г. и половина. За присъди от 3 до 10 г. абсолютната давност е 15 г. Ако става дума за лишаване от свобода под три години, давността е 7 години и половина.

В началото на март вестникът писа, че прокуратурата крие информацията колко осъдени не може да вкара в ареста, тъй като въпросите бяха пратени на държавното обвинение още в края на януари, а отговорите не дойдоха в законовия 14-дневен срок, нито той беше официално удължен. Едва след това зам.главният прокурор Мария Шишкова поиска въпросите да бъдат уточнени. След това, макар и отново да не спази сроковете по закона за достъп до информация, прокуратурата предостави данните за присъдите и издирваните.