Най-тежка е ситуацията в северния централен район на страната

Над 70 000 българи са без достъп до аптека, защото живеят в населени места, в които такъв обект няма. Това показват данните от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, посочва Telegraph.bg.

Най-тежка е ситуацията в северния централен район на страната, в който попадат пет области – Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. На територията на района са регистрирани 281 аптеки. Най-голямата част са в област Русе – 101, от които 79 са на територията на града. Най-ограничен пък е достъпът до аптеки в област Разград, където са разкрити само 25 обекта. Общините в региона без аптеки са Сухиндол, Самуил, Иваново, Кайнарджа и Ситово. В тях живеят 26 355 души.

Проблем

Проблем с достъпа до лекарства имат и 14 700 души от североизточния район. В него попадат областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Общо регистрираните аптеки там са 345, като най-голяма обезпеченост има в област Варна – 211. Най-ограничен е достъпът в Търговище, където има само 30 обекта. Селищата без нито една аптека в района са Ветрино, Крушари и Смядово. Други седем села от северозападния район също са оставени без аптека. Общо 281 са обектите в петте области Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. 91 от тях са в Плевенско, докато във Видинско са едва 36.

Без достъп до лекарства са над 14 300 жители от Грамада, Макреш, Бойница, Чупрене, Георги Дамяново, Медковец и Якимово. По над 2000 души без аптека са оставени и в кюстендилската община Невестино и хасковската Маджарово. Най-много са разкритите обекти в югозападния регион, в който попада и София – 1023 общо, от които повече от половината са именно в столицата – 676. Това е повече, отколкото всички разкрити аптеки в четирите области в югоизточния район – Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Там има общо 528 обекта. Над 10 400 души от старозагорските села Братя Даскалови и Опан нямат достъп до лекарства.

Рецепта

Според председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов за проблема се говори отдавна, но той е характерен и за други европейски страни. Костов посочи, че за да може една аптека да се издържа, трябва да има поне 1200 потребители.

„Разбирам, че всеки гражданин има право на това, но е невъзможно в населено място със 150 жители да има аптека. Там няма дори кръчма, нито лекар, който да изпише рецепта. Виждате, че дори в градове с около 50 000 души население има само по 1-2“, коментира той. Затова решението според него е да се разреши онлайн търговията на медикаменти по лекарско предписание, но право на това да имат само лицензирани аптеки.

„Проблемът не се решава от години и за мен целта е да се ограничи отварянето на аптеки в големите населени места. Смята се, че по този начин ще принудят собственици да разкрият в малки градове, но това няма логика“, добави Костов. Той посочи и друг възможен вариант по пример на председателя на благоевградската структура на асоциацията на собствениците на аптеки Константин Качулев. Той е договорил да има аптеки, които да работят по график и през нощта, но дежурствата на магистър-фармацевтите се заплащат от общината.