Болните от диабет в България са 442 хиляди души, или 8.3 на сто от населението на възраст между 20 и 79 години.

Тези данни са оповестени на кръгла маса в Народното събрание "Заедно можем да победим диабета", съобщават от пресцентъра на парламента.

Форумът е под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-ото Народно събрание и по инициатива на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Кръглата маса е посветена на 14 ноември - Световен ден на борбата с диабета.

Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ "Академик Иван Пенчев", е заявила, че диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Близо 463 млн. са хората с това заболяване в момента, или 9.3 на сто от населението, като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 години. В България болните с тази диагноза през тази година са 442 хил. души, или 8.3 на сто от населението на възраст 20-79 години. Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. Това налага подобряване на скрининга за предиабет, програми за превенция на болестта, защото половината от случаите на захарен диабет, тип 2, могат да бъдат предотвратени, смята тя.

Доц. Зорница Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ - София, е обяснила, че ситуацията в България не се различава от световните тенденции. Обществените средства на година за лечение на диабета в страната ни са около 550 млн. лв. по данни на Международната диабетна федерация. Близо 20 на сто са за извънболнично проследяване, 20 процента са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60 на сто, което се явява основната част от средствата, дадени за лечение на диабет, отиват за хоспитализации и лечение на усложненията. В същото време навлизането на съвременните здравни технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването и намаляването на средствата за лечение на свързаните с него усложнения. Според анализите в България делът на пациентите с добър контрол на болестта нараства и достига 40 процента от засегнатото население. Това води до намаляване на риска и броя на усложненията, което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 млн. лв. за периода 2012-2016 г., е уточнила доц. Миткова.

Според проф. Сабина Захариева, главен координатор на Експертния съвет по ендокринология към МЗ и изпълнителен директор УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев", на дневен ред стои въпросът за Национална диабетна програма, която да повиши информираността на населението за рисковите фактори и начините за повлияването им. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система.

Според проф. Сена Карадениз, председател на Международната диабетна федерация за Европа, на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите са, че до 2045 г. заболеваемостта ще се увеличи с 45 на сто в световен мащаб. В същото време усложнения като сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания, които са основната причина за смърт при тези болни, могат бъдат избегнати чрез подходящо лечение.

Проф. Джон Нолан, директор на Европейския диабетен форум, е посочил, че е необходимо да се направи общоевропейска система с данни за заболяването, която да предоставя реални доклади за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти. Според него трябва да се създаде "клиника на бъдещето", където може да се получи цялостно обслужване на едно гише - от скрининг до лечение на усложнения. Според него решението на тези проблеми е в обединяването на усилията на всички - пациенти, лекари, бизнес, институции, и приемане на национален план за действие. Той е дал пример със създаването на Европейския диабетен форум в края на миналата година в ЕС - https://www.eudf.org/.

Председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова е изразила надежда, че обединените усилия ще доведат до успех в битката с това социално значимо заболяване.

Участниците във форума са се обединили около заключението, че в последните години България е постигнала добри резултати в тази област и са подчертали необходимостта от целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол на заболяването.