Над 400 хиляди фирми и още десетки хиляди неправителствени организации (НПО) ще трябва да подадат декларации кои са действителните им собственици пред Търговския регистър до края на май, пише Вестник СЕГА.

Поредният административен тормоз за бизнеса е под благовидния предлог, че така ще се противодейства на прането на пари. Дори едноличните търговци и собствениците на еднолични ООД, където собствениците са очевидни, не са освободени от задължението.

Според новите правила от 1 февруари до 31 май действителните собственици трябва да бъдат заявени пред Търговския регистър с нотариално заверена декларация. Това означава нови разходи за търговците и НПО-тата - за нотариус и държавна такса за деклариране, а вероятно и за адвокат, който да подаде документа. Законът за мерките срещу изпирането на пари предвижда тежки санкции за неспазване на нормата - неподалите заявление за реалните си собственици могат да бъдат глобени с от 1000 до 10 000 лв. За дружества като банки, застрахователи, лизингови предприятия санкцията е от 2000 до 20 000 лв. Ако недекларирането продължи, организацията или дружеството ще бъде санкционирано всеки месец със същата сума, докато не заяви вписването. 

Санкциите ще се налагат от ДАНС, като законът й вменява да публикува своевременно на сайта си информация за влезлите в сила наказателни постановления, в това число данни за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида и размера на наложената санкция.

Основният въпрос, който няма отговор, е как ДАНС реално ще проверява декларациите. Агенцията очевидно ще разчита на случайни проверки и информация, подадена от банки или други институции. Интересно е как ще се проверява кой е действителният собственик или как ще се докажат подставените лица, които се водят собственици във фирми на хора от високите етажи на властта или издирвани престъпници. Прелюбопитно е и колко от офшорните фирми, за които декларирането също е задължително, ще спазят изискването. 

На сайта на ДАНС няма никакви указания във връзка с новото задължение на фирмите, публикувани са единствено новият закон и правилникът към него. 

Агенцията по вписванията (АВ), към която очевидно вече валят въпроси кой какво и защо трябва да декларира, преди седмица създаде лек хаос. На сайта си тя изброи кои образци на документи трябва да се попълват и обяви, че заявяването има декларативен характер. Затова търговците и фондациите сами трябва да преценят дали да подадат декларация за действителните си собственици. Законът обаче е императивен и не оставя място за преценка.

Същото бе поведението на Агенцията по вписванията и преди година, когато Търговският регистър беше блокиран от заявления на фирми, които трябваше да декларират при всяка промяна, че не дължат заплати на служителите си, а нямаше специален формуляр за целта. Тогава от агенцията отново отказваха да дават разяснения на обърканите заявители, които не знаеха как да изпълнят задълженията си, и по телефона им препоръчваха да си наемат адвокати, които да ги консултират. 

Декларирането на действителните собственици трябваше да започне още от 1 октомври м.г. Това задължение беше отложено тихомълком, тъй като декларациите, с които ще става, са част от новия Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, чието приемане правителството забави. Отлагането беше прокарано, като със закона за киберсигурността се промени законът срещу прането на пари. Мотив за промените е да се осигури практическото прилагане на приетия преди няколко месеца нов Закон срещу прането на пари и на Закона за офшорките на депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев. От тях следва да се обявяват действителните собственици на офшорните дружества, собственици на български фирми, както и физическите и юридическите лица, които действат в България в качеството си на доверителни собственици на тръстове и попечителски фондове.

Информацията за действителните собственици няма да е публична. Не го изисква и директивата, която се въвежда със закона. "В Европейския парламент от февруари 2017 г. е започнала инициатива за нова директива, която да предвиди задължителен публичен достъп до националните регистри за действителни собственици, с което да бъдат отменени всякакви ограничения за достъп", обясни адвокат Димитър Цвятков, цитиран от "Капитал". Пряк достъп до информацията ще имат дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и "компетентните държавни органи", вероятно Министерството на финансите и НАП.

КАКВО СЕ ДЕКЛАРИРА

Трябва да се посочват идентификационните данни за действителните собственици - физически лица: имената, гражданството, ЕГН, държава на пребиваване, ако е различна от България, и др. Трябва да се посочват и данни за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата, фирмите, юридическите лица с нестопанска цел: всичко за физическото лице за контакт, постоянно пребиваващо в България. Изрично е посочено, че деклариране трябва да има и при всяка промяна на някое от вече посочените или вписани обстоятелства.