Какво е да живееш на дъното на старо езеро, защо лавината лети като на въздушна възглавница, кога прогноза за 100 години напред е по-точна от такава за 2 часа и кога край България ще има планина като Хималаите?

Въпросите изглеждат странно, но имат точни отговори. Особено в светлината на бедствията сполетели Непал на 25 април – трус с магнитуд 7,8 по Рихтер с епицентър западно от столицата Катманду и отприщилата се после лавина, която погреба 19 души в базовия лагер под най-високия връх в света Еверест (8848 м).

Отговорите са на Кирил Досков, с когото обсъждаме не само станалото в Непал, но и процесите на Земята като цяло. През 1984 г. той изкачи Еверест в онази историческа експедиция, която се превърна в емблема за алпинизма ни, а героите в нея - в легенди. Досков бе на върха с Николай Петков. Христо Проданов, Методи Савов и Иван Вълчев също стъпиха на най-високия връх на планетата. По-късно Досков се дипломира като геолог в Германия, посвещавайки голям научен труд на геологията на Хималаите. Освен това е пребивавал в Катманду, преживял е търкалянето в лавина, бил е в планината по време на земетресение. 31 г. след онази българска експедиция Еверест продължава да е все толкова примамлив за професионални алпинисти, но и за не толкова опитни търсачи на адреналин. А Непал да е средище за хилядите туристи от цял свят. Защо обаче бедствието се стовари точно там, изненадващо ли беше за специалистите и с какво то помага за бъдещето?

На дъното на старо езеро

“Изобщо не бях изненадан от земетресението, защото Хималаите са една много земетръсна зона”, казва Досков и подчертава, че за катастрофални трусове и щети се говори, когато има пренаселване.
А случаят с Катманду и с базовия лагер под Еверест е точно такъв. “В Катманду се стекоха едновременно три фактора. Това са близък хипоцентър (мястото под земята, където възниква трусът, епицентър е проекцията му на повърхността - б.а.), градът е на дъно на старо езеро, т.е. върху неспоени седименти, което усилва многократно сеизмичния ефект. И трето - в последните 30 г. бе презастроен със сгради, несъобразени с антиземетръсните норми. И колкото и да е парадоксално - базовият лагер под Еверест също е пренаселен”, посочва Досков. Спомня си, че през 1984 г. там е имало само две експедиции и палатките били на безопасно място. “Хората днес там са толкова много, че стотиците им палатки са във всички краища на ледника, вкл. в зони, застрашени от движение на снежни, ледени и каменни земни маси”, казва българинът и напомня, че човешката намеса може значително да увеличи броя на жертвите при катаклизми. Според него комерсиализирането на изкачванията на Еверест и все по-големият брой желаещи да стъпят на върха няма да намалеят след бедствието, но то може да е полезно за превенцията. “Вече се видя докъде може да стигнат подобни свличания в базовия лагер, затова е разумно да се направи карта на риска и съобразно нея занапред да се разполагат палатките”, казва Кирил.

Като на въздушна възглавница

Питам го защо сегашната лавина е толкова смъртоносна и не са ли имали време хората в лагера да реагират по-бързо и да избягат. Категоричен е, че е трудно да се избяга. “Такава лавина се движи с много висока скорост - над 300 км в час. Пада по силата на земното притегляне и развива свои собствени вътрешни сили, които ускоряват още повече движението. Самото триене на частиците вътре изчезва вследствие на скоростта. И тази маса в един момент се озовава върху, образно казано, въздушна възглавница. Без значение дали е съставена от скална, земна или ледена маса”, разказва Досков, който също е попадал в лавина.
А знае ли какво е усещането да си в планината по време на земетресение? “Случи ми се веднъж - в Памир през 1983 г. Изкачвахме връх Ленин (7134 м), преименуван по-късно на Авицена. Намирахме се в лагер 3 на 6400 м, когато усетихме един много силен трус, буквално подскочихме. После разбрахме, че лагерът, в който бяхме предишния ден по-надолу, бе наполовина отнесен. Защото беше на склона, а ние слава Богу, се намирахме на гребена, т.е. нямахме нищо над главите си”, разказва Досков. И подчертава, че няма никакво значение къде си по време на трус - в град или в планина – страхът е един и същ – да не ти падне нещо на главата.

Магнитуд само от над 8,5 може да променя релефа

А дали земетресението е променило височината на Еверест и осемхилядниците около него. Българинът казва, че фактите сочат, че промени в релефа могат да предизвикват само земетресения от над 8,5. Сегашното, за което се твърди, че е преместило по хоризонтал Катманду с 3 м, може да е променило височината на Еверест с милиметри. “Това е единствената в гоеологически смисъл съвременна зона на Земята, в която има подпъхване на една континентална плоча под друга. Започнало е преди около 60 млн. г. Все едно снегорин да бута ледена плоча към стена. Първоначално движението е по-бързо, но с увеличаване на съпротивлението движението се забавя, трупа се напрежение и започват деформациите. Освобождаването му става чрез трусовете. Под Хималаите дебелината на земната кора е най-голяма - над 80 км, докато кората в океана е около 5 км, т.е. промяната в релефа на тази планина е трудна”, уточнява Досков.

Точността на 100-те години и на една на сто евакуации

Чудя се защо при толкова знания все още е трудно да се прогнозират земетресенията. Убеждавам се, че за геолозите няколко милиона години са кратко време, да не говорим за 100. “Известно е от историческите наблюдения, че в сеизмично активните зони напрежението се трупа и освобождава на определени периоди, може да са 100, може да са и 700 г. В този смисъл геоложките прогнози могат да се окажат доста по-точни от примерно тези, че след 2 часа ще вали дъжд”, обяснява Досков. Интересно ми е дали все пак няма и по-фини начини за предвиждане, които да дадат възможност хората да бъдат предупредени и евакуирани. “Подобно нещо е правено в Китай, но от 100 опита само веднъж се е случило земетресение в рамките на 3 дни”, пояснява Кирил.

Къде ще има нова планина Хималаи

“Средиземно море скоро няма да го има, а на юг от България ще има планина като Хималаите. Спокойно, това не е апокалиптична прогноза за след два часа или 100 г”, казва Досков, позовавайки се на научни факти.
Става дума за след приблизително 50 млн. г. Тогава вероятно други като нас ще разсъждават върху причините и последствията. Но живеейки днес сме длъжни да усещаме, почитаме, пазим Земята и да внимаваме в експлоатирането й. Защото с над 7-те хиляди вече жертви в Непал пак бе доказано, че битката на човека с природата е неравна и носи освен моментни катастрофални последствия, и дългосрочни, като глад, болести и счупени съдби.