На този ден си спомняме за непрежалимия Дамян Дамянов

0
"Неговата лирика е съкровен вопъл на душата, който докосва всекиго!", казва един критик, и това е най-краткото и пълноценно определение за поезията на Дамян Дамянов
"Неговата лирика е съкровен вопъл на душата, който докосва всекиго!", казва един критик, и това е най-краткото и пълноценно определение за поезията на Дамян Дамянов Снимка: БГНЕС/архив

На 18 януари 1935 г. в Сливен е роден един от най-големите лирици на съвремието ни - покойният поет Дамян Дамянов

Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. Работи като литературен консултант във в. "Народна младеж", редактор в отдел "Поезия" на сп. "Пламък" / през 60-те години/.

За първи път публикува стихотворения през 1949 година във в. "Сливенско дело", а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 година получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество.

От ранно детство се бори с болест. Почти неподвижен е, с говор, който затруднява общуването му с другите. В старата гимназия "Добри Чинтулов" - Сливен, където учи, съучениците му го боготворят. Носят го на ръце по стълбището на училището. Един от тези съученици, е бил бившият ни министър на културата Георги Йорданов - също сливналия. По-сетнешните приятели на поета - от студентските му години в София и за цял живот - покойните Радой Ралин и режисьорът Владимир Янчев, неговият жив биограф - писателят Станко Михайлов, бдят над него като орли.

Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако нямаше огън", "До следващата смърт"; драматичната поема "Преди всичко любов", "Живей така, че..." - есета, импресии, силуети, "И моята България пътува" - лирична хроника, "Тетрадка по всичко" - в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, "Първо име на щастието" - страници от пътни бележки, "Таванът" - роман, и др.

През 1963 година на руски език излиза книгата му "Пусть окно распахнется" в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, белоруски, украински, унгарски и др. езици.

Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря, припомня  KMETA.bg.

На 6 юни 1999 година големият български поет почина на 64 години във Военномедицинска академия - София.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Пациенти - това са досадници, които пречат на лекарите да работят с документите!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари