256 г. пр.н.е. храмът на Артемида в Ефес - едно от седемте чудеса на света - е разрушен от палеж. Храмът на Артемида е най-големият храм през древността и e едно от Седемте чудеса на света.

Първият храм на богинята Артемида вероятно е бил построен около 800 пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в Гърция. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди - символ на плодовитостта.

Ефес бил от най-големите градове в Мала Азия по това време и никакви разходи не били спестени за построяването на новия храм. И този храм бил построен на същото блатисто място, както и предходните. Сградата е била една от първите, направени изцяло от мрамор. Храмът е издигнат от бял пароски мрамор. Изправял се е сред огромно храмово пространство върху издигната платформа.

Плиний отбелязва, че дължината на храма е 425 стъпки, а ширината - 225 (около 148 на 79 метра). Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 м. За сравнение може да се каже, че Партенона е бил само 230 на 100 стъпки и е имал 58 колони.

Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който „паднал от Юпитер”. Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон от Кносос бил ангажиран да построи голям нов храм.

Днес мястото на храма е кално поле. Самотна колона стои да напомня на посетителите, че се намират на мястото на едно от най-големите чудеса на древния свят.

1774 г. Русия и Османската империя подписват Договора от Кючук Кайнарджа, с който се слага край на войната. Това е петата поредна война между старите врагове, водена от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III.Войната започва, след като отряд руски казаци преследва полски въстаници и навлиза в град Балта на територията на Османската империя. Султанът използва инцидента и обявява война на 25 септември 1768 г.

През 1773 и 1774 г. руските войски са предвождани от Александър Суворов, който печели всички важни битки с турците. Споразумението е подписано в българското село Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, на югоизток от Силистра.

С договора Русия придобива Южна Украйна и Северен Кавказ. Турция отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Турция изплаща на Русия военни контрибуции в размер на 4,5 млн. рубли.

Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.

В отделен последващ договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия.
Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.

1831 г. състои се коронацията на първия крал на Белгия - Леополд I. Леополд I е най-малък син на Франц Фридрих Сакс-Кобург-Заалфелд и Аугуста Ройс-Еберсдорф. През 1795 г. е назначен за полковник в руския Измайловски имперски полк, а седем години по-късно е произведен в генерал.

След окупирането на херцогство Саксония-Кобург от френските войски през 1806 г. отива в Париж. Там той отказва предлаганата му от Наполеон Бонапарт служба и заминава за Русия, където служи в кавалерията и се отличава в битката при Кулм.

През 1830 г. Леополд получава предложение за трона на Гърция, но отказва. След отделянето на Белгия от Обединено кралство Нидерландия той е поканен от Белгийския национален конгрес и на 26 юни 1831 г. е утвърден за първи крал на белгийците, като встъпва в длъжност след полагането на клетва на 21 юли. Този ден става национален празник на Белгия.

Малко след като Леополд става крал, на 2 август Нидерландия започва военни действия срещу Белгия. Спорадичните сблъсъци между двете страни продължават до 1839 г., когато е подписано споразумение и независимостта на Белгия е призната.

1913 г. в Мюнхен е създадена компанията за самолетни двигатели Bayerische Motoren Werke (BMW). През 1913 г. в северната част на Мюнхен Карл Рап и Густав Ото, син на Николаус Аугуст Ото, създават две малки фирми за самолетни двигатели. Започващата Първа световна война веднага предизвиква порой от поръчки. Затова Рап и Ото решават да се обединят в един авиационен завод. Така в Мюнхен възниква компанията за самолетни двигатели, която на 21 юли 1917 г. е регистрирана под името Баварски моторни заводи. За директор на фабриката е назначен предприемчивият Франц-Йозеф Поп.

През 1916 г. компанията сключва договор за производство на двигатели V12 за Австро-Унгария. Нуждаейки се от финансиране, Рап получава подкрепата на Камило Кастильони и Макс Фриц. През 1917 г. Рап напуска и компанията е поета от австриеца Франц Йозеф Поп, като през 1918 г.е преименувана на BMW AG. След края на Първата световна война производството на самолети в Германия е забранено и BMW се преориентира към производство на влакови спирачки.

През 1923 г. BMW конструира първия си мотоциклет R32, с обем 500 куб.см и въздушно охлаждане. През 1927 г. фирмата Fahrzeugfabrik Eisenach AG в град Айзенах започва производството на леката кола Dixi (базиран на Austin 7) по лиценз на Austin Motor Company (впоследствие станала част от Rover). Следвайки желанието си да навлезе в автомобилния бизнес, BMW закупува айзенахската фирма и така Dixi става първият автомобил на BMW. В следващите години BMW разширява производството си, като произвежда 6-цилиндрови спортни коли и седани. Произвеждат 327 купе и кабрио и 328 роудстър, както и 335 - луксозен седан.

Любопитен факт е, че създадената тогава бяло-синя кръгла емблема на BMW се използва и до днес. Погрешно е обаче впечатлението, че емблемата представлява въртяща се перка. Всъщност бялото и синьото представляват цветовете на Бавария.

1944 г. Клаус фон Щауфенберг и верните му съмишленици са екзекутирани в Берлин заради заговора срещу Хитлер. Заговорът, наричан Операция „Валкирия”, е неуспешен опит за държавен преврат в Германия.

Опитът за покушение е извършен на 20 юли от офицери от Вермахта, водени от Клаус фон Щауфенберг. В заговора участват Лудвиг Бек, Карл Гьорделер, Алфред Делп, Ервин фон Вицлебен, адмирал Канарис и много други. Възможно е и участието на фелдмаршалите Ервин Ромел и Гюнтер фон Клюге, които са принудени да се самоубият след атентата.

Конспираторите по-рано са си разпределили постовете в правителството, което трябва да се образува след убийството на Хитлер. Поради провала на заговора, такова правителство никога не се появява, а повечето от неговите членове са екзекутирани.