Всяка година на Сирни Заговезни на различни места в страната се устройва истинско зрелище.

Навсякъде се гонят зли духове със страховити маски и костюми. Маскираните излизат още в четири часа сутринта и чак до вечерта обикалят улиците и се удрят един друг за здраве.

И тази година маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикаляха по домовете, разиграваха комични сценки и благославяха за здраве и плодородие в Подбалканското селце Челопеч, разположено под живописния връх Мургана, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

В кукерската група обикновено има водач, наричан “хаджия”, и “кукерска булка” или “баба” – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните.

Довечера в селото под Балкана ще палят огньовете, наречени Сирнишки или Сирници. Високите пламъци ще се прескачат за здраве. В миналото хората са се събирали да играят хора и пеят песни около тях, но сега след прескачането, а и преди него, вдигат повече наздравици.

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Улалията е почти същото. Имената на обичаите се различат в зависимост от района на страната, където се изпълняват. Улалията е факел от слама или черешови кори, които се оформят на топка, след което се запалва и докато не изгори, се върти над главите от всички членове на семейството.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

Паленето на огньовете и хвърлянето на запалени стрели насочва към по-древни култове, например към тракийската богиня Бендида. Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.